Сърбия се извини официално за Сребреница

Сръбският парламент одобри резолюция, с която Белград се извини за клането на 8000 мъже и момчета край град Сребреница по време на войната в бивша Югославия, съобщиха Ройтерс и ДПА.

В текста на резолюцията обаче най-голямото масово зверство в Европа след Втората световна война не е определено като акт на геноцид.

С резолюцията Белград изразява съчувствие към жертвите и се извинява, че не е направил достатъчно, за да предотврати престъплението.

Текстът беше гласуван след продължило близо 13 часа обсъждане, което приключи след полунощ.

Резолюцията получи одобрението на 127 депутата от общо 250

Парламентарният дебат, който беше излъчен на живо по телевизията, подчерта дълбокото разделение в Сърбия по отношение на събитията от близкото минало, отбелязва АП.

Някои депутати възнегодуваха, че резолюцията е несправедлива, защото в нея не се споменават военните престъпления срещу етнически сърби.

Същевременно председателят на община Сребреница Осман Сулич направи оценката, че приемането на декларация за осъждането на престъпленията в тази източнобосненска община е събитие от международно значение, с което Сърбия още веднъж е потвърдила значението си в региона.

Според мен това ще донесе във всеки случай стабилизация в по-широк регион, тъй като Сърбия е един от доминиращите политически фактори в този регион, е заявил Сулич пред агенция Танюг.

Според опозиционния депутат Велимир Илич например клането в Сребреница не е по-голямо престъпление от други деяния, извършени например от хърватите срещу сърбите по време на войната.

Депутатът от либералната опозиция Чедомир Йованович пък разкритикува резолюцията, защото в нея не се споменава терминът "геноцид".

През юни 1995 г., по време на продължилата три години война между сърби, хървати и босненски мюсюлмани, въоръжени сили на босненските сърби, под ръководството на генерал Ратко Младич, превземат мюсюлманския анклав Сребреница в източната част на Република Сръбска и

избиват около 8000 мъже и момчета от местното население

Около 100 хил. души загинаха в Босна през кървавата война от 1992 до 1995 година.

Управляващата в Сърбия коалиция от прозападно ориентирани демократи и социалисти се надява да спечели благоразположението на инвеститорите и Европейския съюз с резолюцията.

Предприемаме цивилизована стъпка на един политически отговорен народ, основана на политическото убеждение за военното престъпление, което беше извършено в Сребреница, заяви депутатът Бранко Ружич, чиято Социалистическа партия през 90-те години беше оглавена от покойния диктатор Слободан Милошевич.

През декември Белград кандидатства за членство в ЕС, но за да започнат преговори Сърбия трябва да предаде Ратко Младич на Международния трибунал за бивша Югославия в Хага.

Предполага се, че

бившият генерал, който е почитан като герой

от много сърби, се крие в Сърбия.

Десетки демонстранти се струпаха пред сградата на парламента с портрети на Младич и бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич, който е подсъдим пред трибунала в Хага по обвинения в геноцид.

Друга група издигна малки транспаранти с надпис: "Сребреница не беше в мое име".

Същевременно апелативният съд в Хага реши, че не може да привлече под отговорност Организацията на обединените нации по иска на "Майките от Сребреница", обществена организация на роднини на жертвите.

Отклонявайки жалбата, Апелативният съд по този начин остави в сила решението на първоинстанционния съд от 10 юли 2008 г., в което се казваше, че роднините на жертвите от Сребреница не могат да преследват съдебно ООН, тъй като тя е защитена от това с имунитет в съответствие с международните конвенции.

През 1995 г. в периода на военния конфликт в Босна и Херцеговина Сребреница бе "защитена зона на ООН" и семействата на убитите се обърнаха към съда във връзка с това, че холандските умиротворители, които имаха мандат от ООН, не можаха да предотвратят масовото клане, което впоследствие бе признато за геноцид от Международния съд в Хага.

През юли 2008 г. обаче окръжният съд в Хага обяви, че

имунитетът на ООН не позволява да бъде съдена тази организация

в национален съд на която и да било страна.

Независимо от това адвокатите на ищците заявиха за намерението си да обжалват това решение.

Сръбският президент Борис Тадич заяви,

че приемането на декларацията е историческо събитие, с което сръбският народ е показал, че е неделима част от европейската култура и цивилизация.

На пресконференция днес Тадич изтъкна, че отдаването на почит на жертвите на друг народ е израз на най-висш патриотизъм.

"Смятам тази декларация за голям принос към демократизацията на Сърбия и регионалното помирение. Съжалявам, че не бе приета преди години, но моето посещение в Сребреница и тази декларация говорят недвусмислено за политическите ценности на Сърбия и за това как гледаме на региона, нашите съседи и общото ни европейско бъдеще", каза Тадич.

Президентът заяви, че не е имало никакъв натиск за приемането на декларацията.

"Това решение е наше, на сръбския народ, решение на сръбския парламент и на политическите партии", каза Тадич.

Европейският съюз (ЕС), Франция и Холандия приветстваха декларацията.

"Приветстваме приемането на декларацията като важна крачка напред", каза Луц Гюлнер, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън.

"Това е много важна инициатива за Сърбия и за региона" на Западните Балкани, допълни той.

Париж от своя страна оцени декларацията като "важна крачка от гледна точка на историческата памет, за да могат Сърбия и нейните съседи да вървят заедно към общото си европейско бъдеще", заяви френският външен министър Бернар Кушнер.

"Франция приветства подкрепата, изразена за сътрудничеството на Сърбия с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия", добави той. "Това сътрудничество е жизненоважно, за да не остане ненаказан геноцидът, извършен в Сребреница", каза френският министър.

Германският външен министър Гидо Вестервеле нарече декларацията "мъжествена стъпка на сръбската политика, която поема отговорността върху себе си". С това според него "умерените и ориентирани към Европа сили в Сърбия удържаха важна победа".

"Холандия приема тази декларация като стъпка напред, тъй като подкрепя усилията на страните от бивша Югославия да преодолеят близкото си минало", каза говорител на холандското външно министерство.

Оцелели от клането в Сребреница обаче

заявиха, че за тях декларацията няма стойност, тъй като не съдържа определението "геноцид", предаде АФП.

За нас тя не означава нищо, защото в нея не се споменава понятието "геноцид", заяви Хайра Чатич, представителка на Сдружението на жените от Сребреница, която е изгубила мъжа и сина си при клането.

"Знаем, че са били извършени престъпления в цяла Босна, но има решение на Международния съд, според което в Сребреница е извършен геноцид", допълни тя.

"Възмутени сме от тази декларация, която трябваше, за доброто на бъдещите поколения, да включва понятието "геноцид". Така те на практика го отричат", каза Шехида Абдурахманович, загубила брат си и трима други членове на семейството си в Сребреница.

"За съжаление, те оставят този товар на бъдещите поколения, които един ден ще трябва да признаят това, което наистина се случи тук", каза още Абдулахманович.