Правителството показа мерките срещу кризата

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не завърши обсъждането на предложените от правителството мерки за подкрепа и устойчив растеж на българския бизнес и ще продължи утре в 9 ч. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред журналисти.

След заседанието, в което участват представители на синдикатите и на работодателски организации, не бяха направени никакви други изявления.

По-късно

работният вариант на мерките беше разпространен и сред медиите.

Те предвиждат подкрепа на бизнеса, на фиска и финансовата дисциплина, на пазара на труда и социалноосигурителните системи.

На среща с представители на бизнеса, представители на Асоциацията на търговските банки, както и депутати от бюджетната комисия към парламента, вицепремиерът каза:

"Трябва да решим кои мерки са добри и кои няма смисъл да обсъждаме. Това, което предлагаме е насочено основно към повече приходи в бюджета и, от друга страна, към намаляване на разходите."

Финансовият министър заяви, че трябва да се съберат 1,5 млрд. лв. допълнителни приходи в бюджета. Има някои мерки, които са добри за развитието на бизнеса и на банковата система, макар и да не водят до повече приходи или намаляване на разходи, каза още той, след което срещата продължи при закрити врата.

След нея представителите на бизнеса и на банките се обединиха около мнението, че значително

трябва да се намалят бюджетните разходи и да се направят структурни реформи

"Има силен консенсус от страна на икономистите, че има нереформирани сектори - транспорт, енергетика, здравеопазване, социални дейностти, включително пенсионното дело. Въпросът е политиците да приемат, че трябва да се правят реформи", отбеляза Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч".

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" правителството не трябва да разчита на увеличение на данъците. Той отбеляза, че успешните стабилизационни програми са тези, които разчитат на реформи и съкращаване на неефективните разходи.

Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка и член на УС на Асоциацията на банките в България, беше категоричен, че трябва да се прецизира доколко държавата може да си позволи нова емисия на дълг и да се обмисли дали това да бъде на вътрешен или на външен пазар.

Според него след толкова години, през които държавата нямаше емитиран дълг, а напротив - той се намаляваше, не трябва сега да се дават погрешни сигнали на външния свят.

Икономистите се обявиха и за реформи в структурите на МВР и Министерството на отбраната, както и в областта на земеделието.

Сред мерките на правителството за подкрепа на бизнеса е привличане на

допълнителен външен ресурс - до 600 млн. лв.,

чрез облигационна емисия на Българската банка за развитие (ББР), създаване на регистър на задълженията към бизнеса от страна на държавата, разширяване на функциите на ББР в частта "предекспортно кредитиране", прехвърляне на държавни услуги към частни изпълнители.

Друго работно предложение предвижда с промени в правилника за прилагане на закона за насърчаване на инвестициите значително да се намалят досегашните прагове за издаване на сертификат за клас "А" и клас "Б" за високотехнологични дейности.

Да се предостави

възможност за "икономическа ваканция"

в случаите, когато работодателите от фирми, затруднени заради кризата, са изразходвали всички други мерки, за да задържат персонала си, е също сред предложенията. В този случай работодателите ще могат да пускат работниците еднократно в неплатен отпуск за не повече от три месеца.

Сред мерките в подкрепа на фиска е либерализация на инвестиционния режим на Сребърния фонд за инвестиции в нискорискови български финансови инструменти, увеличаване на дивидента за държавата от 50 на 80 на сто с промяна в постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г.

Предлага се също и да бъдат премахнати всички възнаграждения за участия в междуведомствени комисии, работни групи и други.

Сред мерките за финансова дисциплина е

опростяване на процедурите за производство по несъстоятелност

Предлага се мажоритарни дялове и държавни имоти да се управляват от нова агенция, която да не е подчинена на ресорните министри. Миноритарните дялове на държавата в търговските дружества да се апортират в държавна консолидационна компания, за да се продават през фондовата борса като очакваният от това ефект е 150 млн. лв.

До края на 2011 г. да бъдат преустановени намаленията на осигурителните вноски, предвижда една от мерките, насочени към социалноосигурителните системи.

От Доха пък премиерът Бойко Борисов коментира, че ако не се вдигне ДДС, няма как да се излезе от ситуацията. По думите му, тъй като всички сме проспали харчовете през последните четири години, сега солидарно ще си понесем отговорността, че сме оставили предишните управляващи да правят каквото си искат.

По думите му това ще е временна мярка - най-късно до 2011 г., а когато се видело, че икономиката се възстановява, най-лесно било да се върне предишната ставка.

Той каза, че е съгласен да бъде намалена с 15% субсидията за политическите партии. Можело да се мисли и за намаляване на заплатите с 15% в Президентството, Министерския съвет и в Народното събрание. 

По-рано днес други организации и политически партии коментираха разпространявани слухове за евентуалните антикризисни мерки.

"Повишаването на данъците по време на криза не ни харесва

защото води до нейното задълбочаване, но не сме против намерението на правителството за увеличение на ДДС, защото това е данъкът, който може да осигури бързи постъпления в бюджета", каза на пресконференция във Велико Търново Никола Китанов, заместник председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

Според тази организация за увеличение на постъпленията в бюджета може да се разчита на приватизацията на остатъчния дял на електро-разпределителните дружества, както и за пускането на фондовата борса на 30% от дяловете на "Булгаргаз", както и на част от активите на ТЕЦ "Марица-Изток"2.

СДС е против увеличаването на ДДС и отмяната на плоския данък

каза след заседанието на Националния изпълнителен съвет на партията председателят й Мартин Димитров.

Той посочи, че увеличаването на данъци е лява политика. Десният подход е свързан с намаляването на разходите, в криза само левите вдигат данъци, това е крайна мярка.

Според Димитров управляващите нямат ясна концепция какво да се прави в криза, липсва ясен реформаторски план, те са недооценили ситуацията. Според председателя на СДС ситуацията у нас все още е управляема, но ако не се вземат мерки, може да се стигне до "гръцкия сценарий".

От ГЕРБ приели някои от мерките, предложени от сините, в техния антикризисен план, но не изцяло. Реално в момента сега действа националният антикризисен щаб, но само наполовина, тъй като в него участват синдикати и работодатели, но не и парламентарно представените партии.

Според Димитров в обсъждането на мерките трябва да участват дори и БСП и ДПС. От СДС вече изпълняват и своя антикризисен план - те са внесли в парламента предложение за промяна в Закона за обществените поръчки, каза лидерът на партията.

В България има ескалация на кризата

Това е заключението на ръководството на ДСБ, представено пред журналисти от лидера на партията Иван Костов.

По думите му управляващите трябва да отговорят на въпроса дали тази година ще преодоляват кризата на дефицита или излизат на траекторията на ускорения икономически растеж, както твърди Симеон Дянков.

До момента не е имало дебат по предложените от ДСБ антикризисни мерки. Ние не водим партньорски диалог, няма механизъм за него, а общуваме чрез медиите, отбеляза Костов. Ако правителството иска нашата подкрепа, трябва да дискутира с нас, подчерта той.

Костов определи голяма част от лансираните мерки като прокризисни, зад които ДСБ няма да застане. Тези стъпки според него няма да имат желания фискален резултат, а вдигането на ДДС е с прокризисен ефект и ще намали доходите на хората с около 2 процента.

От ДСБ обвиниха президента Георги Първанов и БСП в опит да всяват хаос и паника. "Главната вина за кризата имат държавният глава и тройната коалиция", заяви Иван Костов.

Първанов не е реагирал на мините, заложени от предишното управление, чийто архитект е, а ги е наблюдавал без реакция. Според ДСБ това е политически обмислен план.