"Машината на времето" днес

- Вие имате една хубава песен - "Сняг", а някъде казвате, че не обичате Москва в сняг. Как се отнасяте към снежна София, която ви посреща сега?

- Също както към Москва.

- А дали сте виждали България през лятото? Идвали сте през 1987 г. Как ви се струва след толкова време страната ни - тогава и сега?

- Не си спомням много София от онова време. А българската публика ще я видя на концерта. А тогава беше забавно. Макар че имаше и проблеми.

Попаднахме под ужасен проливен дъжд, цялата ни апаратура изгоря, опитвахме се да я сушим с вентилатори, но и това не помогна.

А за сега още нямам впечатления - пристигнахме в хотела, срещи с журналистите, още нищо не съм видял. Общо взето, нормално.

- Надявам се, че времето ще бъде хубаво, ще задействаме връзките си "горе", поне да не вали.

- А, опитайте.

- 1987 г. беше една епоха, сега е друга. Какво е да сте рокмузикант във времето на интернет? Помага ли това или пречи? Вашата група има добър сайт (Mashina.ru), а по случай 40-годишнината - и страница в MySpace.

- Общо взето на мен ми се струва, че интернет се появи малко по-рано, отколкото човечеството заслужаваше. Хората се оказаха малко неподготвени за възможностите, които интернет предоставя.

Затова например се случи целият този крах на звукозаписната индустрия, която не заслужаваше такава участ.

На Запад сега някак се опитват да се справят с това и музиката може да се продава по интернет.

В Русия засега основно я крадат. Предполагам, че и при вас е горе-долу така.

- Нашата страна е малка...

- Не трябва да се оправдавате с това.

- Все пак размерът на пазара има значение.

- Разбира се, разбира се. Но има много болести, свързани с интернет. Макар че, естествено, възможностите, които дава, са фантастични.

- Вие самият обичате ли да сърфирате в интернет?

- Не ми остава време за това. Но това, че мога бързо да си кореспондирам с цял свят, да изпратя музикален файл, а и да получа нужното ми парче - тези възможности са поразителни. Няма нужда да се лети нанякъде. Великолепни са възможностите за комуникация.

- Избрахте интересен начин да отбележите 40-годишнината си. С един албум ваши колеги музиканти представят ваши песни, а в друг - "Машины не парковать" - вие изпълнявате песни на ваши колеги.

Ако ви се предложи да направите подобна колекция от кавъри на чуждестранни певци и групи, кои бихте си избрали?

- Едва ли бих се захванал с такова нещо. Не смятам, че "Машина времени" представляват интерес като изпълнители. Гледам много трезво на нещата, не смятам, че сме някакви суперизпълнители.

Много обичам Рей Чарлз, но никога не бих се захванал да пея неговите песни. Никога не бих се хванал да пея песни на Пол Макартни, защото го смятам за много по-силен вокалист от, да кажем, мен.

Ние сме интересни с това, че разказваме свои истории.

- Да, така е, но ако имате възможност да представите на руска публика чужди песни, които ви харесват, които ви лежат на сърцето...

- Всичко онова, което ми беше близко, истински близко в западната музика, остана много години назад.

А когато започвахме - свирехме "Бийтълс", "Ролинг стоунс", аз пеех песните на Боб Дилън...

- Той много скоро ще гостува у нас. За първи път в София!

- Завиждам ви.

- Ето че София събира Изтока и Запада, Русия и Америка.

- Да, затова ви завиждам. Аз го гледах през `88-а в Далас. Тогава беше в много добра форма.

- Някога, още при социализма, у нас гостува струва ми се френски журналист и каза, може би не съвсем ласкаво: "За какво ни е машина на времето, като има граници". Е, сега нямаме граници, но смятате ли, че живеем в един и същ свят?

- Разбира се, че живеем в един и същ свят. И в този свят се натрупват все повече и повече проблеми, които засягат цялото човечество, а не една или друга страна. Утре ще бъдат още повече.

- У нас сега върви София филм фест, който е фестивал и на киното, и на музиката. Тези дни бе показан един филм за гръцкия музикант и композитор Вангелис, който споделя своята загриженост, че в съвременния свят се губи връзката с етническото наследство, с древните корени - и че той се старае именно това да съхрани чрез своята музика.

Как се отнасяте вие към тази тема - универсалният език на рока и руският език и душевност?

- Работата е там, че аз възприемам всичко, което се случва, като нещо обективно. Може колкото си искаме да скърбим по повод настъпващия глобализъм, но той все едно вече настъпва. Може да се опитваме да го отдалечим във времето, с пет-десет години - по принцип това нищо няма да промени.

От друга страна, онова национално начало, което го има у нас - него и с нажежено желязо не можеш да го заличиш. Защото преди всичко езикът е израз на националното.

И затова руската музика не прилича на английската или на френската. Преди всичко това са особеностите на езика, на фонетиката. Това е част от националната култура.

Така че не си струва да си скубем косите - онова, което трябва да остане, ще остане у нас, дори и да не искаме това. А дали ще носим руски или български национални ризи - това не е най-главното.

- Все пак не сте ли се изкушавали да пеете на английски език? Ето Вангелис започва с групата "Афродайтис чайлд" и успехът им на Запад се дължи донякъде и на това, че пеят на английски език.

- Но и ние с това започнахме. А когато през 1988 г. имахме голямо турне в Америка, аз преведох някои свои песни на английски език.

Тогава с изумление забелязах, че американската публика изобщо не се интересува от текста на песните в сравнение, да кажем, с руската. Но затова пък те много точно усещат енергията.

На тях им е нужен драйв. Нужно е музиката да ги хваща, да ги разлюлява. У нас пък към това се отнасят спокойно. Което между другото е също национална черта.

- Тъкмо исках да ви питам за предстоящото турне в САЩ...

- Основно това е разчетено на руската публика. Глупаво е да мислиш, че група с 40-годишен стаж ще заинтересува някаква международна публика.

- Точно това исках да ви попитам - усещате ли разлика в руската публика зад граница и у дома?

- Не, днес тя е напълно еднаква. Веднага щом се появи възможността свободно да се пътува дотам и обратно, публиката се уеднакви.

- А у нас някои се безпокоят, че българите зад граница ще се претопят, ще се загубят, така да се каже.

- По-добре за други неща да се безпокоят. И на това ако му казвате проблем...

- Някога един любим български поет писа:

Ти мечта за часовника точен.
Днес го имаш. Но нямаш мечта.*

Какви мечти имахте вие? Какво се сбъдна и какво остана?

- Точно такъв ред има и при мен, при това не съм го чел:

А Мечта, не снижая полета,
До заветной до цели достала.
И, достав, воплотилась во что-то,
Но мечтой уже быть перестала.**

Аз съм доста практичен човек, аз не мечтая.

- Не, вие сте романтик... Пеете за синята птица...

- Не, аз си строя планове и се боря за тяхното осъществяване. Ако искам да направя нещо, почвам да мисля как да го постигна. А да лежа и да си мечтая: "Ах, защо нямам крила" - от това крила няма да ми пораснат. Затова не губя време за такива неща.

- Това юбилейно турне започна още миналата година...

- Ако много искате, може да го наричате "юбилейно".

- Да кажем, празнично.

- Не, за мен всеки концерт е вече празник. А тези юбилейни етикети не ги обичам.

- Добре. Просто имах предвид, че имахте доста концерти в различни градове. Не бихте ли разказали някоя забавна или неочаквана случка от турнето? Или след 40 години е трудно да ви удиви човек?

- Знаете ли, преди 30 години беше удивително, ако концертът стигне до края си, не ни отведе милицията и апаратурата не изгори. Да, това вече беше огромно удивление.

В последно време никакви такива удивления, слава Богу, няма. Ако работиш нормално, ако всичките служби работят гладко, всичко трябва да мине като по ноти. И тогава няма за какво да се удивляваш. Може просто да се радваш, че нещата се получават добре.

- И накрая, бих искал да ви попитам - в новия си албум имате една песен: "Изоставен от Бога свят". Как мислите, кои са най-големите опасности сега за света и какви са неговите надежди?

- Никакви надежди няма. Защото цивилизацията, която човекът построи, не е основана на хармония с природата, а на последователното й унищожение.

И доколкото природата е по-силна от човека, тя ще победи в тази война. Това е само въпрос на време. Човекът сам ще се закопае много скоро.

- Значи природата отвръща на удара, така да се каже... Нарекохте новия албум "Паркирането забранено". Но ако Господ бог ви каже: "Паркирайте вашата машина на времето където пожелаете", в коя епоха бихте желали да попаднете, с кои личности да се срещнете?

- Когато Бог ми даде такава машина, тогава ще си помисля. Не си правя неосъществими планове.

- Благодаря ви много.

- Няма за какво. Ще се постараем концертът да ви хареса.

---
Интервюто е взето със съдействието на промоутърската компания "Дегрис".

* Цитат от Juvenes dum sumus (Докато сме млади), Валери Петров
** Из "Три сестри", стихове: А.Макаревич (Makar.info)