Гърция продаде облигации за 8 млрд. евро

Гърция продаде петгодишни облигации за 8 млрд. евро, съобщи агенция "Блумбърг" днес.

Според гръцкото финансово министерство продажбата на дълговата емисия е минала при огромен инвеститорски интерес - получени са били поръчки за близо 25 млрд. евро.

Лихвата, която Гърция предлага по облигациите, е доста апетитна - 6,2%.

Правителството в Атина се надява да получи 53-54 млрд. евро тази година. Очаква се Гърция да емитира още един облигационен заем по всяка вероятност следващия месец.

С издаването на облигациите гръцкото правителство се опитва да намали огромния си бюджетен дефицит, който в момента се равнява на 12,7% от брутния вътрешен продукт на страната.

Кредитният рейтинг на Гърция бе намален през миналия месец от "Стандард енд Пуърс", "Мудис" и "Фич".

Успехът на емисията показва, че сме способни да наберем нужните ни средства, заяви шефът на Агенцията за управление на държавния дълг Спирос Папаниколау. Дълговата емисия, наред с продължаващите фермерски протести, е

централна тема в гръцкия печат днес.

В. "Вима" информира за появила се глътка въздух за кабинета, тъй като чуждестранни банкери и инвеститори са заявили значителен интерес към емитираните от държавата облигации.

"Чужди инвеститори и банкери ни грабят, от една страна ни гълчат и твърдят, че Гърция върви към фалит, а от друга, ние искаме да ни дадат на заем 5 млрд., а те ни предлагат 25 млрд. евро", обобщава в. "Авриани".

"Световният банков картел играе с Гърция жестока лихварска игра. Международните агенции свалят кредитния рейтинг на Гърция, но едновременно с това същите тези световни банкери предлагат повече, отколкото Гърция иска, при това при грабителски лихви", коментира изданието.

"Облигациите промениха климата, на опашката - рояк от чужди инвеститори за гръцкия петгодишен облигационен заем", отбелязва в. "Кердос", като изтъква, че гръцката държава е призвана да плати скъпо за облигационния заем.

В. "Нафтемборики" също определя емитирането на петгодишните държавни облигации като "прекалено скъп" успех за страната.

Натиск върху стабилността на еврото

Правителство на премиера социалист Георгиос Папандреу е подложено на огромен натиск от страните-членки на ЕС да се справи с бюджетния дефицит и нарастващия държавен дълг на страната.

Брюксел се опасява, че продължаващото плъзгане по наклонената плоскост на гръцката икономика може да породи ефекта на доминото в еврозоната и да изложи на риск стабилността на единната валута.

"Гръцкият пример ни поставя под огромен натиск", каза наскоро германският канцлер Ангела Меркел, изоставяйки обичайния си дипломатичен тон.

"Еврото преминава през много труден етап, който ще продължи през следващите години", допълни тя.

Ситуацията в Гърция не би представлявала такава голяма заплаха, ако останалите страни-членки не бяха изправени пред подобни финансови проблеми, увеличавайки риска от ефект на доминото.

Множество други страни от ЕС обаче са изправени пред много трудни икономически перспективи, като за най-уязвими се смятат Испания, Италия, Ирландия и Португалия.

Дори Германия, страната с най-голям БВП в Европа, считана за икономическия мотор на еврозоната, има държавен дълг от 80% (за който се очаква да достигне 90%тази година), и нарастващ дефицит, който се предвижда да достигне 6% от БВП през 2010 г. - цифри, които поставят Берлин в редиците на неспазващите пакта за стабилност.

Същото важи и за втората икономика в еврозоната Франция, която е с бюджетен дефицит от 8,2%.

Дори Великобритания, чийто дефицит от 12,6% е почти равен на този на Гърция, е изправена пред риска от понижаване на кредитния рейтинг. Тъй като тя обаче не е приела еврото, има по-малка вероятност икономическите й проблеми да засегнат пряко еврозоната.