Питат ни официално за новините на турски език

Ще бъде организиран референдум дали да има новини на турски език по националната телевизия (БНТ). С тази новина излезе от среща с премиера лидерът на "Атака" Волен Сидеров.

Пред журналисти той повтори позицията на партията, че в държавните институции и в медиите трябва да се използва официалният език у нас - българският.

Сидеров добави, че ако някоя общност иска предаване на своя език, може да използва кабелна телевизия за тази цел.

По този начин нямало да бъде нарушено правото на всеки да употребява майчиния си език.

Аргументът на "Атака" за отмяна на новините на турски е, че искат да се спазва Конституцията, в която е посочено, че българският език е официален в учрежденията и институциите.

Конкретният текст от основния закон обаче гласи, че "официалният език в републиката е българският".

Освен това 10-минутната емисия по БНТ била с почти нулева гледаемост, а струвала доста скъпо.

На съвместна пресконференция след срещата им премиерът

Борисов заяви, че подкрепя идеята

и добави, че били водени "много внимателни разговори", защото сферата е деликатна и не трябва да бъде използвана за политически цели.

Референдумът бил единственият начин да се вземе решение, без то да бъде атакувано и обвинено в пристрастност.

"Само така можем да бъдем абсолютно сигурни в желанието на българския народ. Референдумът може да каже и че хората искат да има новини на турски език по БНТ. В такъв случай емисията ще остане", коментира министър-председателят, цитиран от БТА.

Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание може да вземе решение за допитване до народа по искане на 1/5 от депутатите или от "инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права".

Волен Сидеров заяви, че това е въпрос на подписка, но

"може да се смята, че имаме необходимите подписи".

След като парламентът се произнесе, президентът в едномесечен срок трябва да определи с указ дата за референдума.

Можем да съживим инструмента референдум, тъй като той на практика не се използва, каза Волен Сидеров.

Борисов добави, че двамата са обсъдили възможността за включването и на други важни теми в допитването.

И самият закон би могъл да претърпи корекции, но съм убеден че депутатите в дискусиите, включително и по тази тема, ще обсъдят въпроса и ще стигнат до най-доброто решение, отбеляза премиерът.

По-късно Антон Кутев от "Коалиция за България" заяви, че има хора, които "очевидно имат интерес да раздухват етнически проблеми в България". Според него новините на турски език не пречат на никого, а и са необходими от гледна точка нормалното демократичното развитие на България.

От ВМРО също коментираха евентуалното насрочване на референдум по темата. Според зам.-председателя на партията Костадин Костадинов

не е редно по този въпрос да се прави национално допитване и да се харчат пари.

"Има един човек, който, когато говори, всички го слушат. Казва се Бойко Борисов. Нашият съвет е да вдигне телефона и да се обади на генералния директор на БНТ 1, за да го помоли тези новини да бъдат спрени. Знаем, че молбите на г-н Борисов са изключително убедителни и едва ли има някой в държавата, който би могъл да му откаже", заяви Костадинов за агенция "Фокус".

Мартин Димитров от СДС е на мнение, че е по-важно да се проведе референдум за АЕЦ "Белене" и той няма нищо против двата казуса да се обединят в едно допитване.  

От ДПС заявиха, че референдум за новините на турски език е невъзможен, защото България е подписала Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата и може да възникне противоречие между нейните текстове и българското законодателство.

В този случай конвенцията има по-голяма юридическа сила, но ако все пак се стигнело до решение за референдум,

от партията на Ахмед Доган се заканват да сезират Конституционния съд.

Президентът Георги Първанов беше лаконичен. Той заяви, че няма да коментира въпроса, защото вече е изказвал мнението си - както за новините, така и за АЕЦ "Белене".

Държавният глава добави, че провеждането на референдум за новините на турски език е периферен въпрос, особено във време на криза, и цели

да отвлече вниманието на обществото от по-важните проблеми в момента.   

В най-новата история на България има два национални референдума.

Първият е през 1946 г., когато народът избира формата на държавно управление и решава в полза на народна република.

Вторият е на 16 май 1971 г. за приемането на Конституцията на Народна република България. С нея е въведен чл. 1, който казва, че ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.