Амос Оз и любопитството като морална ценност

Тук съм едва от два дни и не мога да усетя, че съм в чужбина, дори ме е яд, че дадох толкова голяма сума за самолетен билет като се чувствам у дома си.

С тази шега световноизвестният израелски писател Амос Оз се обърна към българските си почитатели, събрали се за премиерата на книгата му "Животът и смъртта в рими" в НДК, в рамките на "Панаира на книгата".

В страната ви има много топлота, допълни той.

Написаната през 2007 г. "Животът и смъртта в рими" се приема за една от най-успешните творби на писателя, наричан "еврейския Толстой".

В нея Оз изповедно представя света на пишещите хора, като проследява осем часа от живота на нашумял литератор, който търси своето място между литературата и действителността, между живота и смъртта.

Романът е посветен на вината, която, по думите на Амос Оз, е измислена от евреите, но чрез добрата маркетингова кампания на християните, се превръща в нещо много разпространено.

Освен голямото присъствие на вина първото място в книгата заема любопитството, коментира още авторът на романа. Героят на романа е един човек, който е безкрайно любопитен, който наблюдава хората и си представя техния живот.

"Любопитството е една от най-големите морални ценности. Любопитният човек е по-добър от този, който не проявява любопитство", каза Оз.

Той се пошегува, че аудиторията в залата е заплашена от това героят на романа му да си измисли техния живот.

По думите му "Животът и смъртта в рими" е книга за любовта, за загубата, за самотата, за смъртта, за желанието, за съвсем обикновените хора. Разказ за това, което искат и това, което си мислят, че искат хората. В романа всички измислени истории се преплитат, животите се срещат, пораждат се чувства, обич, омраза...

Прекрасно ще си прекарате свободното време, ако се вглеждате в непознатите по улицата и си представите техния живот, препоръча писателят на публиката.

Той обясни, че когато бил на 7-8 години родителите му го вземали със себе си на кафе или ресторант, където дълги часове разговаряли с приятели. Малкият Амос трябвало да седи послушен през дългите часове иначе нямало да получи сладолед, и тогава, за да не умре от скука, започнал да се заглежда в околните, да наблюдава езика на тялото им, да измисля какви са техните животи.

Бях един малък шпионин и такъв си останах до ден днешен, описа той.

Амос Оз специално благодари на преводачката на книгата Маргарита Терзиева и се пошегува, че да се преведе текст от иврит на български е все едно да изпълниш концерт за цигулка на пиано.

"Израел е земята на споровете, там всички се карат - там непрекъснато се водят спорове. Населението е общо 7 милиона души и имаме 7 милиона министри и 7 милиона пророци - всеки със собствена концепция за живота", каза Оз и обясни, че макар да идва от страна на конфликти пише за обикновения човек с много хумор и ирония.

В заключение Оз заяви, че в Израел никога няма да се забрави направеното от България през Втората световна война - спасяването на българските евреи.

На въпрос от публиката дали в България е намерил вдъхновение за нова книга, писателят отговори, че вече има

българска следа в неговото творчество

в последната му книга "Едно и също море", която обаче още не е преведена на български.

"Много от героите в книгата са хора от България. Ще се радвам тя да бъде  публикувана тук, за да имат усещането, че наистина са се завърнали в страната си," каза писателят.

Той допълни, че за първи път в действителност е в България, но е бил тук много пъти в мечтите си.

Амос Оз е автор е на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика в 96 страни.

Носител е на многобройни награди, сред които „Кавалер на почетния легион” във Франция и наградата „Friedenspreis” в Германия и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.

На български са издадени книгите му "История за любов и мрак", "Познание за жена", "Как да излекуваме фанатик", "Черната кутия".

Професор по литература в Университета "Бен Гурион" в Беер Шева (град в пустинята Негев, Южен Израел) Амос Оз казва, че обича пустинята и тя го приземява, кара го да вижда нещата реални, каквито са.

"Пустинята е на пет минути път от дома ми. Всяка сутрин рано правя около половинчасова бърза разходка из нея. Когато се върна у дома и пусна радиото, ако чуя някой политик да казва думи като "никога" и "завинаги", съм сигурен, че камъните в пустинята се смеят", споделя писателят.

Сражявал се в няколко войни, негова кауза отпреди 40 години е мирът в Близкия Изток. По думите му конфликтът там не е холивудски екшън, а по-скоро древногръцка трагедия.

Единственият изход е спорната територия да се подели и на нея да се създадат две държава - Израел и Палестина, смята Амос Оз.

"Уверен съм, че ще стане. Не знам колко време ще отнеме. Не мога да бъда пророк в страната на пророците - конкуренцията е голяма," коментира шеговито той и добавя, че това е единственият възможен исторически компромис, а компромисът не е нещо лошо, както си мислят някои млади идеалисти.

Компромисът е синоним на живот, защото, където има живот, се правят компромиси. Противоположното на компромис не е идеализъм и етика, а смърт и конфликт, убеден е Амос Оз.

"Компромисът е усилието да извървим половината от пътя, който ни дели от другия. Можете да ми вярвате. Имам и богат практически опит, защото от 50 години съм женен за съпругата си", каза още той.

Според писателя най-голямото ни съкровище е миналото - лично и общо, дори да е изпълнено с нещастия, драми и конфликти.

"Културата означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците.

В нея е впрегната огромна пропагандна машина, която ви повтаря от сутрин до вечер, че трябва да изхвърлите това, което имате, и да си купите друго. Тайното послание е, че миналото няма значение и трябва да се забрави, да се изхвърли", каза Оз.

На въпрос за причините за световната икономическа криза той отговори, че не е специалист по икономика, но за съжаление вижда около себе си хора, които работят повече от необходимото, за да спечелят пари и да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват.