Как "Догодина" стана "Всяка година"

"Вя яка година по същото време" е заглавието на великолепно любовно приключение, което предлага на зрителите Малък градски театър "Зад канала" (theatreoffthechannel.org).

В продължение на седем години - от 1982-ра до 1989-та на същата сцена (тогава театър "София") Анета Сотирова и Тодор Колев с неизменен огромен успех играеха първата част на този спектакъл - "Догодина по същото време" от Бърнард Слейд (hollywood.com)

Беше една рядка за онова време птица на българските сцени - без идеология, без патос и агитация, без соцреализъм или разобличаване на капитализма - просто една любовна история. Сега някои медии пишат, че е била скандална постановка. В някакъв смисъл скандален беше фактът, че се игра толкова дълго време, винаги пред препълнен салон и въодушевена благодарна публика.

Какво толкова се случваше на сцената? Счетоводителят Джордж и домакинята Дорис един път се засичат в някакъв хотел, прекарват красива любовна нощ и историята им започва. В продължение на 25 години се срещат на същото място всяка година, за да прекарат заедно уикенда...

"Пиеса, която вълнува. За мен това е много важно - че хората се смеят и плачат", казва Тодор Колев.

А Анета Сотирова очарователно признава: "Като поднасяме кутия бонбони, ни се иска да е опакована красиво. Да развържем, панделката, да махнем целофана, след това да извадим шоколадовия бонбон, да обелим златото, с което е обвит, после да го пъхнем в устата на зрителя. И след като той усети вкуса, да му кажем: ето, ти вече знаеш какъв е този бонбон."

В онези години притеснение и за театъра, и за актьорите беше пълната неизвестност - кой е авторът, какъв е? Информация нямаше, текстът беше попаднал случайно в България, някой го беше превел... Нямаше интернет, нямаше Google, нямаше проблеми, животът беше съвършено различен.

И ето че сега, 20 години след последното представление, режисьорът Андрей Аврамов намерил продължението, написано от Бърнард Слейд през 1996 г. Слейд се оказва канадец, някогашен актьор, автор с поредица театрални и телевизионни успехи.

Във втората пиеса, Дорис и Джордж разказват последните 17 години от живота си. Все в същия хотел и все страшно близки - и приятели, и любовници - те се разголват и в буквалиня, и в метафоричния смисъл, за да си кажат всичко  - и доброто, и лошото.

Навремето връзката, както и да я погледнехме, си беше чисто прелюбодейство, а любовниците - обзети от страст, но и постигащи страхотна близост, каквато не се случва всеки ден. И не на всеки.

Сега, в новата пиеса, те са минали шейсетте. Чувствата обаче са все така свежи, макар внуците, които всеки от тях има, да са постоянна тема.

В срещите им се появяват и изневяра, и прошка, и ужас от смъртоносна болест. За да стигнат до един - в крайна сметка прекрасен и логичен финал - родени са един за друг. И изненадата - накрая се оженват.

Режисьорът Андрей Аврамов с право разчита на някогашните актьори - те са жизнени, макар и помъдрели, чувството им за хумор не е трепнало от тогава, а Анета Сотирова е по-секси от когато и да било.

Сценографията е на Невена Белева, а музиката - на Живко Петров. Песента, разбира се, изпълнява не някой друг, а Белослава - дъщерята на Анета.

Бърнард Слейд пише "Догодина по същото време" (Same Time, Next Year) през 1975. Дебютът му като драматург е обявен за "най-забавната и най-романтична драма на столетието". На Бродуей се играе 1453 пъти с Елън Бърстин (ellenburstyn.net), която с ролята си печели награда "Тони", и Чарлз Гродин. Преведена е на 40 езика.

Екранизирана е през 1978 г. пак с Елън Бърстин, но с партньор Алън Алда. Филмът има 4 номинации за "Оскар". От 1996 г. до днес продължението (Same Time, Another Year) се играе из целия свят.