Прекаленото сближаване с Кадафи е опасно

В а алязващото величие на Триполи е разположен един от най-добрите музеи в света, където може да се надникне в изумителното наследство на Либия.

Освен антични скални гравюри и великолепни римски мозайки в него има колекция от артефакти, с които се отдава почит към владетеля на държавата: небесносин "Фолксваген" "костенурка", в който великият водач разпали протеста срещу крал Идрис през 1969 г., плюс картини, статуи и документи за негова прослава.

Когато посетих музея, трима служители на "тайната" полиция се бяха разположили на един диван в оградено с въжета пространство и приличаха на част от някакво съвременно произведение на изкуството.

Те бяха там, за да не допускат вероломни коментари, но докато се мотаех край една бронзова статуя на Муамар Кадафи, възседнал кон, местен човек ми прошепна саркастично в ухото: "Още един цезар, тъкмо за нас, а?"

Няма съмнение, че Кадафи е твърде непопулярен лидер, поддържащ с репресии едноличната си власт, справедливо обвиняван от много либийци за застоя, в който се намира страната въпреки огромните си петролни богатства.

Но докато обсъждаме дали е било правилно да бъде върнат в родината му атентаторът от Локърби, пренебрегваме един по-фундаментален въпрос:

мъдро ли е да се подмазваме толкова много на този пустинен деспот.

Либийците разказват история за дубайски принц, пристигнал на посещение малко след като Кадафи завзел властта. При вида на смайващите богатства той се зарекъл някой ден страната му да стане също толкова богата и преуспяваща.

Сега либийците живеят в сянката на тези пълни с небостъргачи градове-държави, където въпреки своите недостатъци управниците поне осигуряват на народа си първокласни обществени услуги.

В Либия, напротив, инфраструктурата се руши, бедността е ендемична, спирането на тока е ежедневие. Стандартите в образованието са ниски, заплатите са малки, а безработицата, особено сред младите, е висока.

И всичко това в страна, където въпреки бързия си прираст населението все още наброява едва 6 милиона души, които живеят върху огромни запаси от един от най-качествените видове суров петрол в света.

Кадафи прилича на победител в лотария, който харчи, харчи, харчи състоянието от петропари, възлизащо според някои на 250 милиарда долара, според други - на 1 трилион долара, голяма част от което се разхищава за суетни начинания.

Твърде лесно е да го наречем просто клоун,

с неговите налудничави брошки, абсурдни дрехи и жени телохранители.

Но той е блестящ политически хитрец, както може да се очаква от човек, завзел властта на двайсет и няколко години и успял да я задържи четири десетилетия.

Той измисли странна форма на управление, която претендира, че е уникален вид пряка демокрация, но в действителност му отрежда водеща роля във всичко с подкрепата на неговата машина за сигурност - единствената работеща част от държавата.

Армията бива прочиствана, ислямските фундаменталисти - разбивани, опонентите - екзекутирани, а противниците - настройвани едни срещу други.

Сега, разбира се, той се върна на сцената, след като се отказа от лошия си стар имидж на световен революционер и изостави стремежа за създаване на оръжия за масово унищожение, и се превърна в знаменосец на войната срещу тероризма.

Това е изгодно за него, защото той има нужда от подкрепата и парите на Запада, които да му помогнат да възстанови страната си и нейната петролна промишленост.

Изгодно е и за нас, защото ние се нуждаем от приятели в региона и, разбира се, от достъп до тези огромни петролни запаси. И всичко това е полезно и за двете страни. С изключение на две неща.

Първо, както виждаме през последните дни,

Кадафи не играе по обичайните правила на дипломацията.

Ако кажем, че поведението му е донкихотовско, това би било обида за Сервантес. Той играе разрушителна роля в Африканския съюз, беше отхвърлен от арабския свят, реши да стане лидер на Африка и е опасна марионетка като наш съюзник в региона.

Още по-важно е това, че Кадафи е на 67 години. Какво ще стане, когато той вече не е там, за да дърпа всички конци? Ядосаните от бедността си либийци знаят какъв е животът отвъд граница и ги крепи надеждата за промяна след смъртта му. Но старата гвардия ще иска да продължи корумпираното си властване.

По-младото поколение, последното, получило образованието си в чужбина, иска реформа. Един от синовете на Кадафи обикаля света като посланик на помирението, докато друг е съветник по националната сигурност. А армията и силите за сигурност се спотайват в сенките.

Това е едно взривоопасно наследство. Западни дипломати внасят успокоение, като посочват липсата на единство сред опозиционните сили и твърдят, че който и да спечели властта ще загуби твърде много, ако изостави разведряването.

Но Русия прави предложения, Китай чака по фланга. Либийците недоволстват заради типичното лицемерие нa Запада, който договаря сделки с диктатора, племенните разделения продължават, а арабският национализъм си остава могъща сила.

Армия от работници чисти боклуците, преасфалтира пътища и засажда палми по крайбрежния булевард в Триполи в подготовка за честването на 40-ата годишнина от идването на власт на Кадафи.

Десетки държавни глави ще почетат събитието, като много от тях хвърлят око на това петролно богатство. Началото беше поставено от Великобритания, която приветства Кадафи отново в международната общност, предвкусвайки огромни дивиденти. Но би трябвало да не се сближаваме твърде много.

Както показва фурорът след освобождаването на Абдел Басет ал Меграхи, единственото сигурно нещо, когато става дума за Кадафи, е, че нищо не е сигурно.