Аятолахът е най-важният в Иран

Д�о �онстрациите в Иран се коренят в борбата между президента фундаменталист Махмуд Ахмадинеджад и неговия умерен съперник Мир Хосейн Мусави. Но в центъра на спора стои една по-могъща, макар и по-малко забележима фигура - върховният водач аятолах Али Хаменей.

Той е човекът, който може да реши съдбата му. "Въпреки че той не взема самостоятелно решения, които засягат страната, нито едно решение не може да бъде взето без неговото съгласие", пише за Хаменей специалистът по Иран в института "Карнеги" във Вашингтон Карим Саджадпур.

Като върховен водач на Иран

70-годишният Хаменей има власт над държавните органи

по силата на доктрината "велаят-е факих" - система от правни принципи, която предоставя контрол на духовенството. Тя беше въведена от покойния аятолах Рухола Хомейни, който основа Исламската република преди 30 години.

Президентството, парламентът, съдебната система, армията, елитната Революционна гвардия, полицията, разузнавателните служби и голяма част от медиите - всички те са под контрола на Хаменей.

Той стана върховен водач през 1989 г., след като зае мястото на Хомейни. Някои изследователи поставиха под съмнение религиозната му репутация, но от тогава той утвърди властта си в системата. За него и неговите разбирания или за силата на властовата му база в системата обаче се знае малко.

Хората от вътрешните кръгове не обсъждат машинациите вътре в режима, което прави тълкуването на ставащото в Ислямската република да прилича на разгадаването на действията на Кремъл по време на Студената война.

След

размирните събития през миналата седмица

- от приличащите на фестивал митинги преди изборите до яростта на противниците на Ахмадинеджад след това - се появиха доста спекуалции за следващия ход на върховния водач. Анализаторите предполагат, че режимът е стъписан от мащабите и гнева на следизборните протести.

"Дали наистина върховният водач не прекрачи границата, като погрешно прецени, като подцени исканията на младите хора и техния отговор, в случай че изборните резултати не отразят това, което те искат да се случи", попита един западен дипломат в Техеран.

"Не мисля, че върховният водач или Ахмадинеджад са искали това. Те искаха (сегашният президент) да победи, а след това всичко да се върне по старому", каза той.

По време на предизборната кампания Хаменей призова иранците да гласуват. Според него високата избирателна активност беше съществена за легитимността на иранската система.

Наистина, Хаменей често се хвали, че в Иран избирателната активност, която по традиция надвишава 70 процента, е по-висока от тази в много западни демокрации, в това число САЩ. Той също така публично заяви, че не подкрепя никой от кандидатите, и многократно напомни на иранците, че и той, подобно на тях, има само един глас, опитвайки се да поддържа идеята, че изборите са свободни и демократични.

Но в своите речи той описа качествата, които би трябвало да притежава президентът, а от тях стана ясно, че обрисува образа на Ахмадинеджад. Хаменей убеждаваше хората да изберат "тези, които водят обикновен и скромен живот, които са запознати с проблемите и страданията на другите и които избягват екстравагантностите" - това беше почти точно описание на начина, по който президентът вижда себе си.

След избирането на Ахмадинеджад през 2005 г. Хаменей понякога го обуздаваше,

но подкрепяше президентската външна политика, явно преценявайки, че конфронтационният подход е принудил западните сили да приемат иранската ядрена програма и е превърнал Иран в лидер в ислямския свят.

Изглежда му допада фактът, че Ахмадинеджад е второ поколение революционер, за разлика от Мусави и неговите поддръжници - бившите президенти Мохамад Хатами и Акбар Хашеми Рафсанджани, които играха активна роля през 1979 г.

Освен това Хаменей имаше трудни отношения с всички претенденти на Ахмадинеджад за президентския пост. Често се стигаше до сблъсъци между него и Мусави, когато последният беше министър-председател по време на войната между Иран и Ирак през 80-те години, а Хаменей беше президент.

Въреки неразгадаемостта на режима много анализатори твърдят, че протестите трябва да са шокирали водача. "Изглежда това е сериозна конституционна криза, първата от 30 години. Ако смятате, че изборите са били манипулирани, това най-малкото означава, че системата отрича волята на народа така, както Ислямската република не е правила през последните 30 години", каза западният дипломат.

"Ако това (ескалиране на протестите) продължи още една седмица, то може (да се превърне в) сериозна заплаха за режима", добави той.
-------------------------------------------------------

Съветът на пазителите е най-влиятелният орган в Иран.

Състои се от шестима духовници, назначени от върховния водач, и шестима юристи, избрани от съдебната власт и одобрени от парламента. В момента в него доминират консерваторите. Той има правомощие да тълкува конституцията на Иран и да надзирава изборите, президента, парламента и Съвета на мъдреците, който назначава върховния водач.

Той разглежда кандидатурите за изборите и има право да дисквалифицира всеки, за когото прецени, че не е достатъчно религиозен или че по друг начин не отговаря на неговите изисквания за ислямските ценности. Съветът на пазителите се оглавява от аятолах Ахмад Джанати, който е твърд поддръжник на Ахмадинеджад.