"Монитор": Политическият център вече се събира на върха на игла

"Най-малко три "Лиани" затягат примка около ДПС", акцентира "Сега". Разработката "Лиани" е разделена най-малко на три части и всички те се отнасят до незаконното финансиране на ДПС, е научил вестникът.

Че делото не е само едно потвърдиха и бившите шефове на контраразузнаването Атанас Атанасов и на ГДБОП Ваньо Танов вчера. Всяка от частите засяга различни способи за захранване на черната каса на движението. И в трите присъства името на покойния Ахмед Емин, който бе намерен прострелян преди седмица в Боянските сараи на Ахмед Доган.

За една от частите на разработката Атанасов твърди, че е била прехвърлена от ГДБОП в НСС по разпореждане на бившия вътрешен министър Румен Петков. "Разработката е потънала е по нея не се работи", бе категоричен Атанасов.

В отговор Петков заяви, че никога и под никаква форма не е оказван натиск върху службите да прикриват каквото и да е разработка. Ако разработките за черната каса на движението стигнат до Народното събрание, ще лъсне връзката на политиците с организираната престъпност, твърди Ваньо Танев.

"След изборите може да се състави и най-невъзможната коалиция", смята Кънчо Стойчев, социолог от ББСС "Галъп Интернешънъл". В интервю за "Класа" той очертава две посоки за съставяне на бъдещо коалиционно правителство.

Едната е изцяло дясно-център управление с доминация на ГЕРБ, при положение, че и други десни политически формации получат необходимото представителство. В противен случай вариантът ще бъде широка коалиция ГЕРБ-БСП. Дали този вариант ще се случи, е трудно да се прогнозира.

Очаквам да има коалиция в следващото управление, но не очаквам тя да е по формула, по която бе съставена настоящата - на квотен принцип, казва още Стойчев.

"Политическият център вече се събира на върха на игла", е анализът в "Монитор". Посочва се, че в тройната коалиция има две партии с претенции да бъдат центристки - НДСВ и ДПС.

Според автора въпреки многото си на брой качествени лица и въпреки прагматичната си политика центристките ни партии са отговорни за неспособността на България да функционира безконфликтно и успешно в европейското пространство.

Ако центристките партии се явят на предстоящите избори, като предлагат единствено шарена, но изпразнена от съдържание политическа опаковка и въпреки това влязат отново в управлението, то следващото правителство ще изглежда по-слабо и по-нестабилно. Затова основната задача пред тези партии и коалиции в предстоящите месеци е да напълнят центризма със съдържание.

След като преди ден депутатът от БСП Димитър Дъбов лансира идеята общините да могат да финансират партиите, "Труд" търси мнението на политолога доц. д-р Георги Манолов, ректор на Колежа по икономика и администрация в Пловдив.

"Общините да финансират партиите? Абсурдно е!", е неговата реакция. "За българските условия това е неприемливо, защото веднага ще доведе до разбирането, че нас - гражданите, ще ни облагат с данък, за да издържат с него партиите. А това е истински лукс. Не може ние като данъкоплатци да издържаме 386 партии. Общинското финансиране може да доведе и до политическо самоубийство на някои партии."

"Първанов обсъжда в Пекин финансовия хаос", съобщава "24 часа". Как да се отговори на световния финансов хаос, обсъждат лидерите на 43 държави, сред които и Георги Първанов, на седмата среща на върха на Азиатско-европейския форум в Пекин.

Кризата измести първоначално планираните теми за промените в климата, устойчивото развитие и др. Президентът Първанов ни представя за първи път на форума, съобщава "Труд".

Размерът на гарантираните банкови депозити се увеличава от 40 000 на 100 000 лева. Това реши парламентът, като одобри на първо четене промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Така България преизпълни на практика решението на ЕС за подсигуряване на влоговете до 50 000 евро.

"Банковата система у нас е стабилна. Глупости са твърденията, че трябва парите да се държат в кеш", каза премиерът Сергей Станишев на дебатите в парламента за финансовата криза. Опозицията в лицето на Иван Костов скочи срещу бездействието на правителството относно борсовия срив в България.

"Държавата щраус", е коментарът в "Капитал". Посочва се, че българската държава не знае как да реагира на настъпващата криза. "Обяснимо е, защото да се прави нещо в тази ситуация е трудно. На глобалните пазари се случва нещо ново и действията на световните лидери въобще не са лишени от рискове.

В същото време българската политическа машина продължава да се движи с характерните си мудни обороти. И ако за някои от най-належащите решения, засягащи пряко финансовата и банковата система, все пак се прави нещо - т.е. копират се европейски решения - що се отнася до реалната икономика, правителството, изглежда, е заровило глава в пясъка."

"Кризата и уплашените хора", е коментарът в "Труд". Според данни от проучване на агенция "Медиана" 40% смятат, че кризата ще влоши живота на семействата им, а 26% са на обратното мнение. Близо 60% от хората възнамеряват да ограничат разходите си.

"Във всичко това, колкото и странно да изглежда, има положителен момент. Безумното строителство най-после ще спре. Заробването с кредити от банките също ще спре. Хубавото е и че страната ни има ресурс да компенсира частично намаляващия поток на инвестиции отвън. А това вече не е "рецесия", както ще е за много други страни, а просто спад на темпове на растеж."

"Синдикатите: Минималната заплата да бъде поне 300 лева", предлага "Труд". Поне 300 лева трябва да бъде минималната заплата от догодина, за да се намалят последствията от кризата за работещите с най-ниски доходи. Това стана ясно вчера след общ консултативен съвет на КНСБ и КТ "Подкрепа". Лидерите на двата синдиката - д-р Желязко Христов и д-р Константин Тренчев, сложиха подписи под декларация до властимащите.

Тя бе приета по повод влиянието на световната финансова криза върху икономиката и финансите на България. В нея се казва, че вместо да спорят безсмислено има ли криза или няма, управляващите трябва да коригират политиката си и подготвяните промени в данъчните закони.

"Кремиковци" катастрофира", обявява от първа страница "Труд". Ситуацията в "Кремиковци" е не критична, а бедствена. Това заяви вчера оперативният директор на комбината Пламен Спасов.

В момента няма въглища. Това означава, че ще се наложи спиране на коксохимическото производство, посочи Стоянов. Той обясни, че този завод не е спиран никога и хората нямат опит за действие в такава ситуация.

"Спре ли коксохимът, няма пускане. Ако това стане, ще бъдат спрени и двете доменни пещи - първа и трета. Комбинатът е в режим на консервация", потвърди синдикът Цветан Банков.

В парламента министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров коментира, че "Кремиковци" работи единствено благодарение на държавата.