Антъни Хопкинс дебютира и на музикална сцена - като композитор и диригент

С ветовноизвестният британски актьор Антъни Хопкинс направи своя музикален дебют със Симфоничния оркестър на Далас миналия петък, който изпълни творби, композирани от самия актьор, съобщават медиите в САЩ.

Музикантите, пред които Хопкинс застана и с диригентска палка в ръка за малко, представиха негова филмова музика, теми от кино хитове, в които се е снимал, както и части от два негови концерта - The Carnival of Time и Fanfare and March.

"Беше неописуема тръпка да чуя собствените си неща - дотогава звучали единствено в главата ми, изсвирени от такъв невероятен оркестър, а чувството на практика да го поведа с диригентска палка... о, Господи!", развълнувано разказва той след представлението.

Вероятно за мнозина не е известен фактът, че именно музиката е първото голямо увлечение на 71-годишния сър Антъни. Той свири на пиано от 6-годишен и следва две години в Уелския колеж по музика и драма в Кардиф, но скоро изоставя мечтата си да бъде концертиращ пианист, разказва Star-Telegram.com.

"Бях темерут, бавен, флегматичен и не общувах с другите деца. Бях слаб ученик. Нямах и два грама мозък в главата си. Изобщо не знам какво търсех там. Затова и станах актьор", спомня си без никакво стеснение той.

Осъзнах, че пианото изисква невероятна техника и умения - и очевидно огромен талант, макар че не съм пианист за изхвърляне, шегува се актьорът.

Носителят на "Оскар" споделя, че слуша музика, когато заучава даден сценарий - тогава между фразите на ролята и музиката се получавала някаква странна симбиоза, която му помагала да запамети текста.

Сър Антъни, който има вече над 100 заглавия във филмографията си, периодично се зарича да скъса с киното. И въпреки че и до днес не го е направил, музиката остава неизменна част от живота му на творец.

По думите му той започва да композира преди половин век - просто "нахвърляйки ноти край пианото". Той се захващал със сложни и трудни произведения на Бах и Бетовен, с етюди на Шопен единствено заради удоволствието от разучаването им.

През 1996 г. актьорът се обръща към известния британски композитор на филмова музика Джордж Фентън с молба да напише саундтрак към режисирания от Хопкинс филм "Август" (August, адаптация по пиесата на Чехов "Вуйчо Ваньо"), в който актьорът играе и главната роля.

Фентън отказва, тъй като работи по друг проект, но убеждава актьора, че от неговите собствени произведения би се получил много подходящ саундтрак за лентата. Миналата година Антъни Хопкинс написа музиката и за друг свой филм - "Между два свята".

"Сутрин влизам в студиото без никаква конкретна идея или план в главата си, но веднъж започна ли да свиря, да импровизирам, ноти от почти цялата класика на 20 век - Равел, Дебюси, Елгар, Делиус и всички останали, започват да се прокрадват в това, което създавам. В музиката ми винаги има и руски привкус - особено Прокофиев и Мусоргски. Така че накрая се получава една смесица от стилове", обяснява творческия си процес сър Антъни.

За да зазвучат композициите му като истински симфонични произведения, Хопкинс прибягва до помощта на музиканта Стивън Бартън. Актьорът композира музиката, задава общата структура на произведенията и разпределя инструментите във всеки музикален откъс, след което под зоркия му слух Бартън прави пълната оркестрация и аранжимент.

"Обиграният" актьор не е нервен преди първото си музикално представяне на живо. "Със страх до никъде не се стига. Освен това го правя за мое удоволствие. То е като с актьорството - не бива да се анализира прекалено. В крайна сметка какво ще ми направят, ако не им хареса - ще ме тикнат в затвора ли?".

Всъщност актьорът е обмислял сериозно да се превъплъти в любимия си Бетовен през 90-те - в биографичната лента на Бърнард Роуз "Безсмъртна любима". Исках да го изиграя, но когато режисьорът ми каза - ето това е Бетовен, женкар, имал е много жени - си помислих "О, я стига глупости".

Хопкинс обаче със сигурност би уловил творческия плам на великия композитор - не само защото е талантлив актьор, но и защото самият той е в "музикалния бизнес", убедени са критиците.