Историята на 8 март - международният ден на жената

Д нес е Международният ден на жената, който се чества като празник на международната солидарност, сила и сплотеност на жените.

Началото на съвременния празник е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борба против войната и насилието.

Още в древността жената е водила борба за равнопоставеност в обществото. В древна Гърция Лизистрата обявила сексуална стачка на мъжете, за да се сложи край на войната.

По време на Френската революция парижките жени излизат по улиците с лозунгите "свобода, равенство, братство".

Идеята за Международен ден на жената възниква в началото на XX век. Историята на празника започва през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд.

През 1909 г. Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 г. американките са го отбелязвали на последната неделя от месец февруари.

През 1910 г. на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на "Ден на жената", който да се отбелязва всяка година.

В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия.

От 1914 г. отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март. Той се свързва в началото на века с борбата за политическо, икономическо и социално равноправие.

През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.