Оцелелият от "Ванеса": Два часа изпомпвахме вода от кораба, докато плаваше

Е дин от факторите за потъването на моторния кораб "Ванеса" е откъртването на левия флаш борд, стана ясно от разпита пред следовател на оцелелия моряк Николай Димитров. Той продължи пет-шест часа.

Откъснато е било едно огромно парче от борда с дължина около 60-70 м и ширина около 1,5 м, след което е започнала да навлиза водата.

Корабът беше със "скъсани" ляв флаш борд и въздушни тръби на баластния танк, уточни Димитров, който до последния момент бил в машинното отделение и наблюдавал параметрите на двигателя.

Два часа изпомпвахме вода от кораба, докато беше на ход и плаваше, разказва още той.

Започнала е подготовката за евакуация при много тежки метеорологически условия, каза за БГНЕС следовател Георги Илиев.

Запитан дали е имало отказване на помощ от страна на капитана на кораба, както твърдят украинските власти, Илиев каза, че местоработата на Димитров е при машините и той не е чул какви разговори се водят между капитана и трафик-контрола на украинските служби, но помощ е била поискана.

Първият кораб, който се е отзовал на мястото на инцидента е направил три захода, но заради лошите метеорологични условия е имало опасност и той да потъне и не са могли да му помогнат.

След това се е отзовал корабът "Меркурий", Димитров го е видял и е успял да хване един от поясите. Той е прекарал около 10 часа във водата.

Следствието продължава да работи по шест версии, не се изключва и версията за умишлено потапяне заради финансови интереси.

Оцелелият моряк е споделил, че за всички е имало термокостюми и всички са ги облекли. Когато е бил подписван договора, са му казали, че има застраховка, допълни Илиев.

Поискано е от наша страна да бъде направен подводен оглед на "Ванеса", но сега кораба е обледен и ще се чака по благоприятно време, каза той.

Военни спътници на четири страни следят този район на Черно море

и ако има заинтересувани от истината за потъването на кораба "Ванеса", те могат да попитат представители на системата "Emersat", на която България е член и плаща доста солиден внос.

Това каза специално за БГНЕС зам.-директорът на Института по космически изследвания при БАН и секретар на междуведомствената комисия за космически изследвания към Министерския съвет ст.н.с. Лъчезар Филипов.

Според него спътници на Холандия, Русия, Германия и Англия, които притежават радари със синтезирана апаратура, следят непрекъснато района на Керченския пролив.

Ако някой иска да види какво се е случило с кораба - дали е ударен от вълна или от някакво тяло, може да си поръча снимка с точност до 50 см. Цената варира от 2 до 5000 евро, а ако искането е държавно, може да бъде и по-ниска, каза доц. Филипов.

Той смята, че е много странно вълна да пробие кораб, конструиран да пренася товари. В същото време подчертава, че не знае някой да се е възползвал от този шанс и да е поискал спътникова снимка на инцидента с кораба "Хера".