Принудителните бракове

В много европейски страни бащи и майки от емигрантските среди се позовават на традициите в родината си, за да оправдаят насилственото сгодяване, а след това и бракосъчетанието на децата си.

Тези бракове без каквато и да е любов са в

тотален разрез със съвременните западни ценности и нрави

Когато през 2005 г. младо турско момиче бе убито от брат си в Германия, защото отказала да се омъжи според волята на баща си, цялата страна бе разтърсена.

Именно Германия е страната, която от няколко години насам дава възможност жените, които отхвърлят насилствената си съдба, да избягат и ги приютява в специални анонимни центрове.

Тук не може да се влезе лесно, споделя една от настанените в подобен център жени. Тя разказва, че се е записала по телефон, а при пристигането й човек от специализирания дом я посрещнал на входа.

Сана е на 19 години и е от турски произход. Тя е избягала от семейството си преди шест месеца и в името на сигурността е принудена да крие самоличността си.

Ако баща ми и братята ми разберат къде се намирам, аз съм мъртва, признава тя и добавя, че

семейството й никога няма да й прости

Бригите Хофман-Ройтер - директорката на специализирания център в Билефелд се е сблъсквала многократно с подобни съдби, тъй като ръководи центъра от 10 години:

"Младите жени са на възраст от 12 до 27 години. Имат възможност да се обаждат по телефон оттук, но също и да търсят съвет по телефона.

По всяко време на денонощието те могат да ни пишат, като езиците, на които общуваме и ги съветваме, са немски, английски, турски и кюрдски. За арабския и албански език ползваме услугите на преводачи".

Общо десет сътруднички и специалисти от центъра помагат и съветват младите момичета, които са преживели у дома физически и психическо насилие.

Най-много момичета в центъра в Билефелд са от Турция, но има и доста от бивша Югославия, Иран, Пакистан или Шри Ланка.

Сана споделя, че след като станала на 17 години семейството й започнало да я представя на различни мъже, за да й намерят подходящ съпруг. Той трябвало да бъде от добро семейство и от същата област в Турция, от която произхождало нейното семейство.

След бракосъчетанието младото семейство трябвало да се установи в Турция.

В Кавказ старата традиция за отвличане на бъдещата булка - с нейно съгласие, е еволюирала днес до чисто и просто отвличане. В Армения например не съществува насилственото бракосъчетание, но все още има случаи на отвлечени невести.

Тази традиция води началото си векове назад, когато

младоженецът в буквалния смисъл отвличал жената на живота си,

с нейно знание и съгласие, но само когато родителите й не одобрявали бъдещия зет.

В отдалечените райони на Армения, близо до границата с Грузия, често пъти се случва мъж, който е получил неколкократен отказ за годеж, да вземе нещата в свои ръце и да отвлече бъдещата булка с автомобил.

Отвлечената жена е длъжна да се омъжи за похитителя си, тъй като честта й е компрометирана.

Макар да се смята да отживелица бракът по принуда все още е част от културата на някои етнически общности в България.

Сред част от българските турци, изповядващи исляма, въпросът за брака стои като строго регламентиран договор, без значение дали момичето и момчето се обичат и се искат.

Инициативата за сватба винаги принадлежи на бащата на момчето

Когато е избрал подходящото момиче, той изпраща пратеник. От своя страна бащата на момичето иска цена.

След като споразумението между двете страни вече е сключено, следва годеж, на който двамата млади не присъстват. На срещата между родителите, която играе ролята на годеж, родителите на момчето даряват на бъдещата си снаха накити.

Този обичай е карал мнозина млади хора да бягат от родителите си и да престъпват тяхната дума, но да не изневерят на себе си.

При ромите също има подобна практика. Щом родителите решат, че синът трябва да се ожени, започват да му търсят жена и се пазарят за нея. След спазаряването се прави годеж и след това се вдига сватба от бащата на момчето. Сватбата продължава три дни.

Има роми, които продават дъщерите си. При кардарашите, една от ромските общности, покупко-продажбата на булка е нещо като себеутвърждаване.

Кардарашите държат да имат булка кардарашка, които са известни даже в чужбина

с уменията си на джебчийки и врачки

По-ловките джебчийки имат и по-висока цена, когато ги искат за снахи. Обикновено една джебчийка е обучавана до 13-14-годишна възраст, а след това семейството я продава като булка.

Цената на такива булки в чужбина достига до 150 хил. евро.

Има случаи, при които момичетата принудително са карани да се женят за напълно непознати, а след това са третирани като слугини.

Тяхната цена е по-ниска. При подобни сделки родителите много често предварително получават пари от трафикантите на хора и са наясно каква ще бъде съдбата на дъщеря им.