"Горна Арда" - сага без край

Октомври 1999 г. Над 3000 души от Ардино и региона се стичат близо до родопския град, за да присъстват на първата копка на каскадата "Горна Арда", която ще строи турският холдинг "Джейлан".

Официалната част включва българският и турският премиер Иван Костов и Бюлент Еджевит със съпътстващите ги делегации, неофициалната - чевермета за останалите.

На фона на фанфари и фойерверки се дават обещания за откриване на толкова работни места, колкото са присъстващите на церемонията.

Говори се за около 700 млн. долара инвестиции в строителството на каскадата и на отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица", включени в подписаното година по-рано българско-турско междуправителствено споразумение, известно като "ток срещу инфраструктура".

Осем години след първата копка на каскадата "Горна Арда" резултатът е, че тя си остана единствена от страна на холдинг "Джейлан", а проектът се превърна в каскада от обвинения и контраобвинения между българската Национална електрическа компания (НЕК) и турския й партньор.

За да се стигне до заведеното преди дни дело срещу НЕК в Арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж.

Претенциите

След като от 2001 г. "Джейлан" заплашва, че ще съди българската компания, това лято приемникът на турския холдинг, компанията CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm, е внесъл иск срещу НЕК за 75 млн. евро.

Турската компания обвинява НЕК, че не се е ангажирала достатъчно с проекта. Тя твърди, че не е третирана безпристрастно като инвеститор.

Според жалбата не й е дадена възможност да оспори отнемането на 35-годишната концесия за изграждането на каскадата "Хидроенергийна компания Горна Арда", дадена на смесеното дружество между "Джейлан" и НЕК .

ССG смята, че НЕК е трябвало да рекламира проекта. Според компанията са й причинени вреди и от преговорите, които НЕК е водела със стратегически инвеститор за включване в смесеното дружество.

Бетонираният участник

През всичките тези години най-силният аргумент на НЕК е фактът, че за осем години "Джейлан" не успя да осигури никакво финансиране на проекта, макар че според юристите на българската компания и двата съдружника в "ХЕК Горна Арда" са имали такъв ангажимент.

Причината е, че малко след като получи ключовото място в двата големи инфраструктурни проекта в България, банката на "Джейлан" изпадна в несъстоятелност.

Оттук нататък в проблем се превърна невъзможността България да договори друг участник от турска страна на мястото на "Джейлан" в проекта.

През цялото време официална Анкара твърдо отстояваше интереса на "Джейлан", дори когато смятаният за основен покровител на холдинга Месут Йълмаз - подписал споразумението с Иван Костов през 1998 г. - вече не беше премиер.

Споразумението, което предвижда срещу износа на електроенергия за Турция местни компании да участват в инфраструктурни проекти в България, се оказа най-силният аргумент на турската страна за претенциите им към НЕК.

То е ратифицирано от парламентите на двете държави и може да бъде предоговорено или прекратено само ако има воля и от двете страни. А такава не беше договорена.

Всички опити на българската страна да раздели договорът за износ на ток от договорите за инфраструктурните проекти се оказаха неуспешни.

През 2001 г. Министерството на правосъдието твърди в становище до правителството, че споразумението не е влязло в сила, защото строителството на каскадата не е започнало в петмесечен срок.

Становището е поискано от бившия вицепремиер Костадин Паскалев във връзка със строежа на магистрала "Марица".

Тогава е направен и последният анализ на подписаното споразумение. Според него трябва да бъде разграничено строителството на магистралата от това на каскадата и да бъде дефинирано ясно понятието инвеститор и изпълнител.

За разлика от "Горна Арда" обаче "Марица" не зацикли и магистралата се строи с бюджетни пари.

Вчера от регионалното министерство съобщиха, че в скоро време ще бъде обявен търг за изграждането на последните 20 километра.

Шансът на магистралата се оказа фактът, че за нея не беше подписан конкретен договор с "Джейлан" на базата на междуправителственото споразумение, какъвто има за "Горна Арда".

През 2002 г. в Турция се разрази скандал с 15 отговорни служители на турската енергетика, които бяха обвинени в корупция и вкарване на компании без търгове в множество проекти. В скандала беше замесен и Месут Йълмаз.

Самото споразумение на практика съвсем се разсъхна през 2003 г., когато турската електрическа компания едностранно прекрати вноса на ток от България с аргумента, че София не изпълнява ангажиментите си - тоест не използва приходите от износа, за да финансира строежа на каскада "Горна Арда".

Мълчанието около "Джейлан"

През годините нито един от участниците в подписването на споразумението, договорите и протоколите не даде ясен отговор защо при твърде непрозрачни условия "Джейлан" получи един от най-големите енергийни проекти в България.

Питайте НЕК и Шиляшки, не разбирам защо правителството трябва да се свързва с "Джейлан", заяви вчера бившият премиер Иван Костов.

Бившият председател на Комитета по енергетика Шиляшки отказа да коментира, след като чу въпроса.

Подобна беше реакцията и на бившия регионален министър Валентин Церовски, който като член на правителството Сакскобургготски заявяваше, че споразумението е мъртво и отношенията с турската страна за изграждането на каскадата и магистралата трябва да се преразгледат.

НЕК като заложник

НЕК е изпълнила 100% ангажиментите си по договора с турската електрическа компания ТЕАШ за износа на електроенергия, заяви пресдирекцията на българската компания. До прекратяването на вноса през 2003 г.

НЕК е изнасяла по 4 - 4.5 млрд. квтч електроенергия годишно. За това време компанията е вложила над 10 млн. лв. в подготовката за реализацията на каскада "Горна Арда", съобщиха от НЕК.

Оттам уточниха още, че отделно България се е задължила да инвестира в строителството на втори 400-киловолтов електропровод до Турция, за да се гарантира сигурността на доставките на ток.

НЕК е изпълнила задължението си и дублиращият електропровод е готов до подстанцията "Бабаески", близо до Одрин.

След като износът беше прекратен през 2003 г., новият електропровод се оказа ненужно съоръжение, което само гълта средства за защита от кражби.

Според НЕК обвиненията, че всички средства от износа на ток за Турция е трябвало да се инвестират в каскадата, са неоснователни.

НЕК и "Джейлан" е трябвало да осигурят по 15% от необходимото финансиране за "Горна Арда", а останалите средства трябвало да се наберат от кредити.

Освен "Джейлан" бетонирано се оказа и съвместното дружество "ХЕК Горна Арда". Дейността му и досега не може да бъде прекратена, независимо че средствата в наличност на дружеството в момента са... 85 лева.

Турският холдинг нито иска да си продаде дела в компанията, нито да намали участието си за сметка на друг стратегически инвеститор.

Съвсем отделен е въпросът доколко самият проект за каскадата е необходим и рентабилен. От НЕК твърдят, че "Горна Арда" е нужна на енергийната система на България, най-малкото защото ще осигури мощност от 170 мегавата след спирането на четирите малки блока в АЕЦ "Козлодуй".

Определяща за ефективността на каскадата обаче е цената на електроенергията, а според различните проучвания през годините тя все се оказваше твърде висока и почти непродаваема.