Почина първият демократично избран руски президент Борис Елцин

Н а 76-годишна възраст от сърдечна недостатъчност почина бившият руски президент Борис Елцин.

Погребението ще се състои в сряда, 25 април, на Новодевическото гробище.
Прощаването с Елцин ще стане в храма на Христос Спасител.

През 1991 г., непосредствено след разпадането на СССР, Елцин стана първият демократично избран държавен глава на Руската федерация, като бе преизбиран за два последователни мандата.

След няколко сърдечни инфаркта и слухове за тежък алкохолизъм, през 1999 г. той подаде неочаквано оставка и остави нееднозначно наследство на приемниците си като посочи за свой наследник Владимир Путин.

Считаният за противоречива политическа фигура Елцин помогна за окончателното рухване на Съветския съюз. Първоначално беше популярен в чужбина, защото се противопоставяше на комунистическата система и привилегиите на номенклатурата.

За много руснаци обаче Елцин носи вината за икономическия хаос

и масовото обедняване, съпътствало прехода към демокрация и свободен пазар.

Станал популярен при комунизма с обещания да се бори с корупцията, впоследствие се оказа неспособен, а може би не желаеше да предотврати разграбването на държавната собственост при преминаването й в частни ръце през деветте години, в които управлява.

Той яростно защитаваше свободата на пресата, но беше майстор в манипулацията на медиите.

Звездните му мигове бяха в критични ситуации. Спечели международно признание и известност през август 1991 г., когато по време но опит за преврат срещу Горбачов, организиран от КПСС и КГБ, се качи на танк в центъра на Москва и организира хората да се противопоставят на превратаджиите.

В края на същата година под негово ръководство се стигна и до

мирния разпад на Съветския съюз.

Страдайки от проблеми със сърцето и изправен пред реалната заплаха да загуби от комунистическия кандидат, на изборите за преизбирането му през 1996 г. Елцин впрегна цялата си енергия и спечели чрез масирана финална кампания.

Елцин беше непоследователен реформатор, който никога не прояви достатъчно интерес към задълженията на ежедневното управление, поради което почти винаги стоварваше на подчинените си всички вини за неблагополучията на страната.

Неговата звезда изгря по време на провалилия се опит за пуч в Москва на 19 август 1991 г., когато застана начело на гражданската съпротива срещу превратаджиите.

Според Горбачов, възползвайки се от лаврите си при потушаването на пуча, Елцин е наложил авторитарен стил, ликвидирал е СССР, изкривил е замислените реформи и е тласнал руснаците към бедност.

Същата година Борис Елцин беше избран за президент на Руската федерация.

Неговите лозунги бяха борбата с привилегиите на номенклатурата

и суверенитета на Русия. Един от първите му укази като държавен глава беше да ликвидира КПСС като закри партийните организации в предприятията.

След разпада на СССР Елцин започна либерална икономическа реформа. Цените започнаха да се вдигат, рублата - да се обезценява и хиперинфлацията удари държавата през 1993 г. Страната потъна в икономическа криза.

През ноември 1994 г. Елцин взе решение за настъпление на руски войски

в Чечения със секретен указ. В началото на 1996 г. той за втори път спечели президентски избори срещу сериозния си опонент комуниста Генадий Зюганов.

Няколко дни след спечелването на втория мандат, лекарите му поставиха диагноза за сериозно сърдечно заболяване.

На 31 декември 1999 г. Борис Елцин патетично подаде оставка в телевизионното новогодишно привествие към народа и обяви за свой наследник Путин. Веднага беше подписан президентски указ, гарантиращ, че Борис Елцин няма да бъде съдебно преследван.