Пролетният дъжд се промъкна през гъстата пелена от изгорели автомобилни газове, дишащи комини и всякакви други човешки аромати. Дълги тъмносиви струи нашариха прозорците на сградите. Потекоха кални вади по настилките. На чадърите-еднодневки се образуваха малки дупки от киселинните дъждовни капки. Автомобилите препускаха, където успяваха да се освободят от желязната хватка на задръстванията и разхвърляха кални пръски по притичващите пешеходци. И въпреки това хората се радваха на пролетния дъжд, защото той щеше да улови и изчисти вредните газове във въздуха и да освежи неизмитите тротоари и пътища. По-късно тези оцветени дъждовни струйки щяха да „обогатят” градини и паркове, вкарвайки надълбоко „следите” от човешката дейност. Градският воден кръговрат, отново и отново, повтаряше своята цикличност. Хората щяха да оцветяват въздуха с антропогенни емисии. Пролетният дъжд щеше да се промъква в натежалата атмосфера – да я поотърсва, поизмива, същевременно внасяйки всички тези замърсители в почвата, растенията, повърхностните и подземни води. А оттам – антропогенните токсини щяха да бъдат уловени от „щастливи”-те животини и забързани човеци.
Водата - във всичките й измерения и състояния, съпътства хилядолетия Човечеството и е една от причините за неговата поява. Така сме свикнали с нея като незаменима жизнена потребност,че се замисляме върху произхода й само,когато я няма или е с влошено качество.Водата е навсякъде около нас и вътре в нас,живот без нея е неосъществим За да я запазим чиста, за да я съхраним и за бъднините, трябва много отговорно и задължаващо да възпитаваме в екологичен аспект нашите деца. Отговорността е не само лична или семейна,тя е обществена. Зряло е обществото, ако има не само на хартия екологична норма или възбрана.Само с мисъл за бъдещето и с далновидност в проектите и антропогенните дейности може да се възползваме от самоочистващите възможности на дъждовните капки. Да се наслаждаваме на прекрасните водни чудеса като водопади, реки и езера, минерални извори, черноморско крайбрежие и да ги предаваме на поколенията без да потопяваме в тях негативите на нашата цивилизация. Отговорността е на всички! За да бъдат дъждовните капки отново и навсякъде чисти,прозрачни и свежи. Децата и внуците ни да рисуват синьо небе и да се радват на грейналата дъга отразени слънчеви лъчи в дъждовните капки. И тези капки да изминават своя дълъг и неизменен път – от надвиснали облаци до бистри реки,езера и усмихнати селища.
