Израелски археолози откриха най-старите човешки останки, датиращи отпреди 400 хил. години. С това се опровергава досегашното мнение, че Хомо сапиенс (Homo sapiens) произхожда от Африка, съобщи ръководителят на разкопките.
Ави Гопхер от Археологическия институт при университета в Тел Авив заяви, че тестове на сталагмити, сталактити и други материали, открити в пещера източно от Тел Авив, показват, че осемте зъба, намерени там, може да са най-ранните следи от човешки видове, открити до момента.
"Нашата пещера е била използвана за период от около 250 хил. години - от около 400 хил. години пр. н.е. до около 200 хил. години пр. н.е.", заяви археологът.
"Зъбите са пръснати в слоевете на пещерата, някои от тях бяха открити в по-дълбоки части, да кажем отпреди 400 хил. години и във всички други слоеве, които може да са на близо 200 хил. години. Най-старите са на 400 хил. години", допълни той.
Откритието поставя под съмнение широко разпространеното мнение,
че Африка е родината на модерния човек, заяви Гопхер, който ръководил разкопките в пещерата Кесем.
"В момента е прието, че най-ранните Хомо сапиенси, които познаваме, са живели в Източна Африка и са на 200 хил. години или малко по-малко.
Не ни е известно да се твърди, че другаде има по-ранни Хомо сапиенси", заяви археологът.
Гопхер съобщи, че първите зъби били открити през 2006 г., но той и колегите му изчакали, докато се сдобият с повече.
Последвали години на тестове, при които били използвали различни методи за датиране, и едва след това учените публикували заключенията си.
Университетът съобщи, че разкопките продължават, като изследователите се надяват да "открият нови неща, които да потвърдят публикуваните до момента открития и да засилят разбирането за еволюцията на човешкия род и по-специално за появата на модерния човек".
