Всички вече знаете наизуст откровението на Ахмед Доган за порциите, за инструментите, за властта.
Наистина е запомнящо се. Реакциите са гневни. Но не само те са важни.
Изказването е направено на 18 юни, четвъртък - точно преди една седмица. Срещата е била публична, а не тайна и закрита за журналисти, както беше съобщено първоначално.
В залата е имало журналисти. Две камери са снимали. Всичко. Преди една седмица.
Логично е да се запитате защо тогава чак снощи (на 23 юни) се появиха кадрите, в които Доган говори за порциите, за инструментите и за властта.
От името на моята професия, ви се извинявам, че сте били лишени от правото си да бъдете информирани в продължение на една седмица.
Това е само илюстрация на тъжното положение, в което се намират медиите у нас.
Положението става още по-тъжно и незавидно по време на избори.
Преди седмица вие видяхте репортажи от същата предизборна среща, но не чухте нищо за порциите, за инструментите, за властта.
Знаете ли защо? Защото това бяха платени предизборни репортажи, в които който плаща, той поръчва.
Това е тъжната медийна картина. Колегите, които са били в залата, не са ви информирали. Или така са преценили, или някой друг така е преценил.
Резултатът е, че в продължение на една седмица кадрите не виждат бял свят.
Докато вчера представителите на ГЕРБ в Благоевград не обявиха, че разполагат със запис. Същия запис, който големите медии можеха да ви покажат още миналата седмица.
А защо не го направиха? Вероятно отговорът и на този въпрос е скрит в порциите, в инструментите и във властта.
