Росен Плевнелиев: Апелирам за „повече НАТО“ у нас

П резидентът Росен Плевнелиев, който е и върховен главнокомандващ на въоръжените ни сили, подкрепи идеята за повече присъствие на НАТО у нас. 

Пред български журналисти в Брюксел, в отговор на въпрос дали България трябва да поиска повече присъствие на НАТО в нашата страна, държавният глава заяви: „Категорично да. Апелирам за това. Утре (б.ред. – днес) на конференцията за 10-годишнината от членството ни в НАТО 

ще призова за повече НАТО в България и в региона“, 

заяви Плевнелиев. По неговите думи страната ни е горд член на Северноатлантическия алианс и е видяла само добро от това членство. 

„Видяхме икономически просперитет и повече сигурност не само в България, а и в региона“, посочи президентът. 

„Светът преосмисля своята позиция и всички сме изненадани, защото не вярвахме, че ще бъде прекрачена граница, още повече от държава, която е велика ядрена сила и на това отгоре – която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. 

Ако една такава държава прекрачи международните норми, трябва да си дадем сметка, че се намираме в съвсем друга ситуация. 

Затова България е длъжна да поиска повече гаранции, това ще ни донесе само ползи. 

„Повече НАТО“ означава по-силно сътрудничество, да специализираме, да посочим какво още можем да направим заедно – може да не са самолети, а запасен център за киберзащита, може да бъде нова програма за подобряване на способностите“, поясни държавният глава. 

„Призовавам за пръв път на Балканите да се научим да работим заедно – България, Румъния и Турция да пазят заедно Черноморското пространство. По същия начин Румъния, България и Гърция да се опитат да подобрят сътрудничеството си. 

Докато много други държави вече го правят, 

България все още не е част от процеса на споделяне на отбранителни способности и интелигентна отбрана. 

Когато има криза, това може да допринесе с много сериозни ползи за България, тъй като можем да си зададем големия въпрос: „Как можем в тази ситуация да работим заедно с Румъния, Турция и Гърция, включително по отношение на службите, които трябва да дават адекватна информация, за да можем да реагираме“, допълни президентът. 

По повод идеите за неговото отстраняване от поста Плевнелиев посочи, че повече от година държавният глава е поставен в най-малкото „странна и необичайна“ ситуация. 

„Отнасям се с пълна отговорност и съзнание за трудностите, пред които съм изправен. Та нима не е факт, че при мои посещения, включително на такова високо държавно ниво в Китай, Виетнам, Великобритания и Катар нямаше нито един министър с мен? Да си припомним, че дори в сравнително тежко политическо противопоставяне в годините 2009-2011 между тогавашното правителство на ГЕРБ и президента Георги Първанов 

никой не си е позволявал тогава по такъв начин да бойкотира и да принизява държавността“, 

коментира Плевнелиев. 

„Очевидно постигаме нови рекорди, жалко. Вярвам, че тези посещения бяха изключително успешни, така бяха оценени от нашите партньори. Може би най-добре го каза президентът на Китай, който заяви: „Г-н президент, Вие сигурно се учудвате, че тук срещу Вас стоят петима министри, а от Ваша страна няма нито един, но по този начин ние показваме уважението си преди всичко към България“, добави той. 

По повод снощната си среща с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан президентът съобщи, че неговият събеседник е изразил учудване от това, че при скорошно посещение на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева в Брюксел е повдигнат въпрос за ревизия на средства, които трябва да се предоставят на 67-те града, обект на бъдещо европейско финансиране. 

„Учудването на Европейската комисия идва от факта, че всъщност 

би следвало България да е наясно какво иска и да има интегрирани планове за развитие, 

не да преместваме средства, а да се изпълни планираното“, поясни президентът. 

Той уточни, че през 2010-2012 г. ЕК е дала средства на всеки един от тези български градове, не за да бъдат „усвоени“, а за да се направят планове и „да не се чудим за какво ще бъдат похарчени фондовете на ЕС до 2020 г.“ 

Президентът съобщи, че Хан е изразил очакване нашата страна да бърза с усвояването на средствата и че ЕК би подкрепила големи проекти, които бързо да запълнят „нишата“, отколкото много на брой малки проекти. 

„България трябва да надгражда, а не на всеки четири години да започва от нулата. Ангажиментът беше до края на 2012 г. плановете да бъдат изготвени публично и при дебат във всеки от градовете. Пари заради „сините очи на един министър“ няма да се дават“, заяви Плевнелиев. 

В отговор на въпрос президентът посочи, че при вчерашния му разговор с еврокомисаря не е станало дума за възможно спиране на еврофондовете за нашата страна.