Още по темата

Ирина Бокова нямаше никакъв шанс да стане Генерален секретар на ООН, коментира студиото на „Здравей, България” по NOVA външният министър Даниел Митов.

„Не можем да говорим нито за провал, нито за подвеждане” на българското правителство, посочи той и добави „всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти”.

„За да бъде избран Генерален секретар на ООН, според новите правила, които бяха въведени за този избори, един кандидат трябва да има събрани най-малко 9 гласа от държавите в Съвета за сигурност и да няма нито едно наложено вето от постоянните членки”, поясни Митов.

„Г-жа Бокова нямаше необходимите 9 гласа в поредните гласувания, от една страна. И от друга имаше наложено вето от две държави, постоянни        членки на Съвета за сигурност”, подчерта външният министър.

"Гардиън": Удар за Кристалина. Русия вероятно й е наложила вето

Латвия и Полша обявиха, че подкрепят Георгиева

Русия поиска обяснение за Кристалина Георгиева

„Българското правителство беше наясно с факта, че ще ѝ бъде наложено вето. Това вето тя не можа да го преодолее в продължение на 9 месеца”, отчете Митов.

Според него „никой не може да обвинява българското правителство и българският министър-председател, че са се опитали да направят нещо”.

Митова добави, че „кандидатът на Хърватска се оттегли, след като правителството ѝ оттегли подкрепата си от нея”.

„Лъжа е, че е имало каквато и да е намеса отвън, за да направим хода, който направихме”, каза външният министър. „Правилата на ООН позволяват двама кандидати, това не е прецедент. Къде е излагането?”

Министърът на външните работи коментира още, че двата избирателни списъка – за президент и за национален референдум, и добавянето в тях на имена на ръка, тъй като много хора не се записват предварително, може да забави процеса на гласуване в чужбина.

Той добави, че министерството  е препоръчало на Централната избирателна комисия, да не се отварят секции в страни, където няма български граждани, като Северна Корея и Монголия и в държави, като Сирия, Либия и Ирак, където сигурността на избирателите не може да бъде гарантирана.