Още по темата

Най-големите тревоги на българите са свързани с тероризма и притока на бежанци, които са считани за заплахи от съответно 61% и 64% от хората в страната.

Сравнение с нагласите отпреди десет години, също в навечерието на президентски вот, показва изместване на фокуса от вътрешните към външните заплахи, показват данните от последното проучване на агенция „Алфа Рисърч”, проведено в периода 9-15 септември.

Показателна за тревожността е и оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: 43% от хората очакват повече твърдост в отстояване на позициите на България по въпроса. 

За периода от 2006 г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в своеобразната класация на страховете на българите.

Държавата безсилна срещу корупцията в България

Всеки втори у нас подкрепя ловците на мигранти

Както и преди десетилетие хората са притеснени от корупцията, от икономически проблеми и от демографската криза.

Бойко Борисов е най-одобряваният партиен лидер в България с 32% одобрение. Положителните нагласи към Корнелия Нинова, водача на основната опозиционна сила – БСП обаче също се засилват. Одобрението за нея вече е 18%.

След месеци застой, електоралната картина проявява макар и малки признаци на промени.

ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП бележи лек ръст, както и националистическите формации. Реформаторският блок губи подкрепа.  ДПС е под обичайните си нива за социологически  проучвания, но още не е ясно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към отцепилата се от движението нова партия ДОСТ.

Макар и да е още много рано за каквито и да било политически прогнози във връзка с президентските избори, особено при отсъствието на кандидати, може да се твърди, че ако всяка партия издигне свой кандидат, резултатите ще са близки до вота за парламент.

За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си - от 20% на 18%, а недоверието в него нараства от 46% до 48%.

В най-голяма степен критични към взаимоотношенията в управляващата коалиция са симпатизантите на АБВ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства.

Продължава кризата в отношението към всички основни институции в държавата. Доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност.

Отказът на президента Плевнелиев от втори мандат не е променил цялостните нагласи към него. Всеки четвърти оценява мандата му като по-скоро успешен и той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие.

Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7.5% срещу 59% недоверие.

След лекия ръст в доверието към МВР, полицията и министър Румяна Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в Слънчев бряг връща нивата към предишните ниски стойности.

Цветанов: Може и без референдум за задължителен вот

Янаки Стоилов: Задължително гласуване заради контролирания вот за ДПС

Станишев готов за избори, иска задължително гласуване

От политическа гледна точка, най-непосредствено предизвикателство пред партиите са предстоящите през есента президентски избори и евентуален референдум. Около 59% от анкетираните възнамеряват да гласуват във вота за президент.