За турските имена и ''ребългаризацията''

О бичате да ходите във Варна. Обичате да ходите на плаж. Кабакум е любимото ви място край брега. Е, вече не е. Запознайте се с новото си любимо място - Големия пясък.

Още 214 имена на плажове и местности в границите на общината бяха преведени от турски на български език. И изведнъж хиляди граждани се оказаха с документи за собственост върху имоти, в които географските названия вече не отговарят на реалността. Общината ги успокоява, че предстоящото масово издаване на служебни бележки за установяване на идентичността на имотите щяло да бъде безплатно.

Всичко това е резултат от решението, което Общинският съвет на Варна прие на последното си заседание за годината. Предложението бе на избрания от листата на ВМРО съветник Костадин Костадинов. Всъщност това не бе първото обсъждане на тази идея, веднъж даже тя е била отхвърляна. Преди дни обаче гласовете изненадващо бяха събрани и така местността Байряка бе преименувана на Знамето, Бостан тарла – на Динена нива, Кара тепе – на Черни връх и т.н. Списъкът със сменените имена със сигурност е най-търсеното четиво във Варна преди Коледа.

Как започна всичко

"Колегите в Бургас вече го направиха" - това беше един от мотивите за решението на варненския общински съвет. И наистина е така. Бургаските общинари още преди почти три години смениха небългарските имена. Идеята там бе на общинския съветник от ГЕРБ д-р Антонио Душепеев.

"Като чета нещо за района, не знам какво означават думите. Така реших, че трябва да променим имената", спомня си съветникът. И така бе създадена работна група, която преведе имената на местностите или пък издири старите названия, ако е имало такива. Мнозинството на ГЕРБ и партията на телевизия СКАТ (тогава все още "Атака") прокараха решението като получиха подкрепа и от почти всички останали политически сили. Така 630 топоними бяха заменени.

Години по-късно обаче хората продължават да използват старите имена, а по признание на общината, дори администрацията продължава понякога да издава документи с предишните названия. По думите на Душепеев, промяната в началото е създала проблеми дори за морската навигация.

Бургаският модел бързо бе забелязан от националистическата формация ВМРО, която откри в него потенциал за "народополезно дело". Така вълната тръгна към вътрешността на страната.

През юни 2011 година представителите на ВМРО в Стара Загора внесоха аналогично предложение в местния общински съвет. Тогава двете най-големи групи – ГЕРБ и БСП отхвърлиха идеята и тя не получи достатъчно подкрепа, за да бъде реализирана. Основен мотив за тази позиция бяха административните усложнения, които подобно решение носи след себе си. Година по-късно темата отново бе в общинския съвет, този път по инициатива на "Атака". "Не може да заличим миналото с лека ръка, нито да променим историята си с един нов възродителен процес", коментира навремето общинският съветник от ГЕРБ Антоанета Масленска. В тази връзка съветник от ВМРО я нарече "ханъм". Привържениците на масовата смяна на имена излизат с аргумента, че "в Турция и в Гърция отдавна ги смениха".

Скоро и в други градове

Смяната на географските названия не е единично хрумване на отделни места, а цялостна и последователна политика. Миналата година "Атака" дори обяви национален телефонен номер, на който симпатизантите им да се обаждат и да информират за "места с турски имена". Инициативата беше обявена и от парламентарната трибуна.

Нито "Атака", нито ВМРО обаче имат самостоятелно мнозинство в някоя от големите общини. Но във Варна и в Бургас техните гласове се оказват решаващи за мнозинството в общинския съвет и къде по принуда, къде по убеждение достатъчно други съветници подкрепят идеята.

Плановете на "Атака" за "ребългаризация" стигат и по-нависоко. Буквално. Предложението им е най-високата точка на България вече да не се казва Мусала, защото името било... турско. След пробива във Варна, идеята за смяна на имената се очаква за трети път да влезе в старозагорския общински съвет. След две отхвърляния, не се знае точно в кой момент гласовете на ВМРО и "Атака" ще се окажат решаващи за мнозинството и никой няма да бъде изненадан, ако Стара Загора се окаже третата община с подобно решение.

Докато във Варна се провеждат последните дебати по "ребългаризацията", депутат от "Атака" участва в телевизионно предаване. Напълно сериозен той предлага на водещата Шикерова да смени името си на Захариева, защото нейното не било българско. На този фон едва ли някой е изненадан, че действието на общинарите във Варна напълно спонтанно също получи ново име - "възродителен процес".