23

Е динствените възможности българите да се порадват на нови паркове след масираното застрояване на големите градове през последните двадесет години са междублоковите пространства, градините на покривите и вертикалните паркове по стените на панелките.

Опция са и вертикалните озеленителни системи край натоварените булеварди, коментира за БТА председателят на управителния съвет на Съюза на ландшафтните архитекти проф. Йордан Кулелиев.

По думите му Столичната община е обмисляла да направи зелени шумоизолиращи стени край Борисовата градина и край блоковете в участъка от "Орлов мост" до хотел "Плиска" от лявата страна на бул. "Цариградско шосе" в посока летището.

За жителите на панелните комплекси

възможен вариант да се насладят на зеленина са вертикалните градини. Квадратният метър на подобни съоръжения излиза средно по около 25 лева.

В сумата е включена конструкцията край стената на блока - мрежата, системата за напояване и вечнозелените растения. Тя варира според избора на растителността, която да краси "глухите" стени на блоковете.

За изграждането на такива градини е необходим проект от ландшафтен архитект, одобрение от общината и най-важното - съгласие на етажната собственост.

Ефектът от пълзящите градини е чист въздух, намалено запрашаване и естетиката

но реално това не е парк. Хората предпочитат да си санират панелките, като обикновено се опасяват

от мушици и други животинки, които биха се населили в растителността - но това, според специалиста, е напълно несериозно опасение.

Единствената опасност е да се компрометира стената на сградата, но и това се избягва, защото конструкциите са на отстояние от нея, посочи Кулелиев.

Засега вертикални градини има в иракското посолство и в сградата на Ръководство въздушно движение, където е изградена 12-метрова водна стена, в чиято основа има растителност, но никой освен работещите там не може да се любува на градината.

Източник: Thinkstock/Guliver

Покривното озеленяване излиза по-скъпо

По-скъпо излиза покривното озеленяване и затова то се поръчва основно от собственици на еднофамилни жилища, административни сгради и хотели, и при това на едно-две места.

Предизвикателство за ландшафтните архитекти са и парк-хотелите. Голяма част от местата за настаняване, които се титулуват като такива, реално не отговарят на критериите за парк-хотели, посочи Кулелиев. Според него

"да сложиш няколко кашпи със зеленина, не прави хотела ти парк"

Специалистът смята, че трябва да има паркоустрояване на прилежащите терени, вътрешна градина, а защо не и вертикална зеленина.

Той обаче уточни, че норматив колко да са зелените площи, за да може такива хотели да се нарекат парк-хотели, няма.

Типичен пример за парк-хотел в София е "Москва", а еталон е Международният дом на журналистите във Варна, даде примери архитектът.

Районите край плажовете също не предполагат възможностите за нови паркове,

заради застрояването им. Специалистът напомни, че "Слънчев бряг" е проектиран за 5000 летуващи, а нормативът за спокойно плажуване е между 5 и 8 кв.м на човек.

"След това станаха 10 000 легла, после 40 000, а сега са 360 000 легла на 5,5-километрова плажна ивица. Ако се приложи нормативът, излиза, че на плажа могат да почиват максимум 40 000 души, да не говорим за изграждане на нови паркове", коментира ландшафтният архитект.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@