Още по темата

Красимира Величкова е изпълнителен директор на Българския дарителски форум (БДФ) - най-голямото сдружение на дарителски организации в страната, включващо близо 50 фондации и корпоративни дарители.

Има голям опит в неправителствения сектор - работила е като мениджър "Развитие и партньорства" в сдружение „Алтера" и като мениджър "Финансирания и развитие" във фондация „Работилница за граждански инициативи"

Основен фокус на нейната работа е анализът и привличането на различни източници на финансиране за НПО, свързването на интересите на гражданските организации с възможностите за тяхното подпомагане от страна на бизнеса, на частни дарители и международни програми.

Краси Величкова ще бъде гост-лектор в Академия за социални предприемачи през октомври 2016 г.

- Кой за какво дарява в България?

В България, както и по света, даряват компании, фондации и индивидуални лица. През последните няколко години една съществена промяна, която регистрираме, е, спадът в инвестициите, които компаниите правят чрез дарения. За сметка на това се увеличават даренията от фондации и от индивидуални лица.

Моделът на индивидуално дарителство - много дарения, по малко от различни хора - прави по-устойчиви каузите, за които те даряват. За съжаление, въпреки ръста, делът на индивидуалното дарителство все още е малък, около 4 % от общия обем дарения.

Хората все още даряват за каузи, които са спешни - за хуманитарна помощ, спасяване на живот, бедствия. Те трудно разпознават системната промяна като своя кауза, за която биха дарили.

Компаниите традиционно последните години даряват за образование, в социалната сфера и за екология. Теми като демокрация, гражданско общество и човешки права са подкрепяни предимно от фондациите. Може би защото общественото мнение е противоречиво по подобни теми и компаниите се тревожат, че свързването с подобни кампании може да навреди на техния имидж.

- Смяташ ли, че бизнесът става по-социално отговорен?

- Социалната отговорност, освен дарителството, включва още няколко стълба: осъзнатост и добри практики по отношение на околната среда, по отношение на възможностите за развитие на служителите на една компания, както и работа с други социално осъзнати партньори, за да се създава една по-здрава среда.

През последните години бизнесът в България преживя големи трудности, но социалната отговорност вече не е просто мода. Почти всяка една компания има осъзнатостта, че е хубаво да прилага поне някой от посочените горе стълбове за социална отговорност, макар все още водещо е търсенето на бързи резултати. Липсва достатъчен вътрешен ресурс в компаниите за това да измерват ефекта от собствената си инвестиция, така че дарителството да не е просто даване на средства, а наистина инвестиция за промяна. Това е тема за много компании, с които работим - те осъзнават, че е нужно да развиват своята експертиза за измерване на ефекта от социалните си инвестиции.

- Какво трябва да направи една организация, за да привлече повече дарения за каузата си?

- Не мога да кажа, че има една точна рецепта, която да споделя и всеки да започне чрез нея успешно да набира средства! Но когато мислим за дарителски кампании на организации, които за нас са били успешни, задължителна съставка на първо място е това организацията да има важна, смислена и разпозната като значима кауза. Важен е и професионализмът на хората, които работят по нея, и умението им да разказват по интересен и въвличащ начин за това какъв е смисълът и ефектът от тяхната работа.

Дарителството е споделяне на обща визия за общ проблем и желание за общото му решаване. За да може една организация да набира не просто дарения, а съмишленици, важно е тя да бъде активна, да има базисни знания и умения за това как се набират средства, какъв е контекстът около съответната кауза в България и кои са потенциалните дарители.

Хубаво е в една такава организация да бъде вадена на преден план и експертизата на хората, които работят в нея. Защото всеки дарител, отвъд каузата, търси онази организация, на която може да се довери - да повярва, че това са хората, които могат да решат дадения проблем.

Не на последно, място стои темата за прозрачността, отчетността и благодарността към дарителите. Често организациите, които получават дарения, забравят да благодарят. На наше събитие преди години една голяма дарителка от Великобритания, Стефани Шърли, каза: “Аз никога не дарявам, за да ми благодарят, но винаги забелязвам, когато не го направят.”

- Какво е твоето мнение за социалното предприемачество?

- Социалното предприемачество е един нов инструмент за България. В Европа и по света това е тема, която от десетилетия се дискутира и се търсят все по-нови и различни модели как чрез комбиниране на финансови инструменти и бизнес модели да бъдат решавани социални проблеми. Всеки един нов модел, който поощрява хората да търсят и намират решения е добре дошъл - не само в социалната сфера, а по-генерално решения, които създават възможности за развитие. Социалното предприемачество е един добър инструмент, който трябва да бъде ползван.

През последните години за някой хора и организации социалното предприемачество започва да изглежда като панацея. Затова е важно да се отбележи, че всяка организация, която реши да развива социално предприемачество, трябва да се запознае добре със същността му. То е дейност, която почива на бизнес логика. Не е достатъчно само да имаш добра идея, за да бъдеш успешен в усилието си. За да развие дадена организация една предприемаческа програма добре, е необходим голям ресурс - не само финансов, но и като експертиза.

- Ако организация с кауза постави в основата си бизнес модел на управление, това би ли означавало, че тя не може да събира дарения за каузата си?

- Нито законодателството в България, нито етичните обществени разбирания казват, че в това има противоречие. Всъщност огромна част от успешните социални предприемачи започват с това, че са били подкрепени от някого - дали безвъзмездно, срещу заем, или срещу дялово участие. Дори в най-големите cowdfunding платформи се набират средства за стартиране именно на такъв вид бизнеси. Така че за мен няма никакво противоречие. Нещо повече - колкото повече различни източници на финансиране има една организация - публични средства, индивидуални дарители, собствен бизнес - толкова по-устойчива е тя за каузата, за която работи. Не трябва да забравяме, че смисълът от съществуването на гражданските организации е именно, за да разрешат даден проблем. Затова тяхната финансова устойчивост е необходима за осъществяването на каузата, а не заради самоцелното съществуване и печалба на организацията.

- Защо се включваш в Академията за социални предприемачи?

- Основните причини са две. От една страна, за мен като човек и като професионалист е важно да си сверявам часовника за това какво се случва, какви са тенденциите в полето на социалната промяна. От друга страна, винаги е вдъхновяващо да се докосваш до хора с идеи, хора, които са ентусиазирани и имат вярата в себе си, че могат да реализират идеите си. За мен е естествено и желано да бъда част от такива групи хора, където се зараждат идеи.

- Можеш ли да дадеш един съвет на стартиращите социални предприемачи?

- Има нещо, което наблюдавам при стартирането на нови организации, които тръгват да решават обществени проблеми. Отвъд добрите намерения, ентусиазма и смелостта, които са задължителни, има липса на задълбочени знания за конкретния социален проблем. А това е изключително важно, защото добрите решения често се крият в детайлите по отношение на даден социален проблем. Необходимо е знание за него, , за специфичната култура в нашия български контекст, за това как паралелно може да се случва социална промяна и как да се прави бизнес.

Необходима е и много смелост. Включително и ние като организация сме имали провали в намеренията си. Но всъщност провалите също учат. Така че хората, които започват нови неща, трябва да нямат страх от това, че могат да се провалят. Защото понякога един провал може да е най-добрият урок.

Целта на Академия за социални предприемачи е да създаде ново поколение социални предприемачи, които да получат знанията и практическите умения за постигане на значима социална промяна и изграждането на устойчив бизнес модел.

Срокът за кандидатстване в Академията е удължен - днес все още можете да кандидатствате за участие в Академията и за 50% стипендия, осигурена с финансовата подкрепа на „Нова Броудкастинг Груп“ и Министерство на труда и социалната политика, на адрес: se-academy.bg