Още по темата

Анимационния филм „20 ритника“, чиято обиколка по световните фестивали започна с „Деня на анимацията в Кан“ през май, вече е показван в над 30 държави и взе четири награди и 2 номинации.

Снощи филмът на аниматора Димитър Димитров получи и наградата на журито на анимационния фестивал на Париж.

Фестивалът е ключово годишно събитие на анимацията в града, което събира автори от целия свят, като се стреми да покаже богатството на стилове и форми в съвременното анимационно изкуство.

Димитър Димитров – Анимитер прави филмите си използвайки само смартфон, което се превръща в негов патент след успеха на дебютния му филм „Денят на кървавите венци“ (The Day of the Bleeding Gums). С този филм той спечели награда за най-добра анимация на филмовия фестивал Hollywood Weekly в Лос Анджелис през 2014 г.

„Има ограничаване на възможностите при телефона, но това ме концентрира върху най важното за един филм - историята която разказва, а не върху визуалните и спец ефекти.

Новите възможности са главно в това, че смартфон киното тепърва навлиза и имам шанса да съм от първите режисьори, които работят по този начин. През 2015 спечелих изданието на iPhone Film Festival“, каза Димитър Димитров за Vesti.bg.

Той сподели, че не е отишъл в Париж, за да получи лично наградата, тъй като всеки момент чака третото си дете.

В  „20 ритника“  той работи заедно с френския композитор Самуел Покро и сценариста Дилян Еленков.

Човек заплаща със себе си за своите нужди, едно кафе струва един шамар, едно малко уиски – юмрук. Така режисьорът е подменил реалността във филма, в който разменна монета се явява насилието:

„В миналото заплащането на храната може и да е било по-брутално, може човек с копие и брадва да е гонил животни, които могат също да се обърнат към него и да го набодат или да го изядат, захапят… в момента светът не е такъв, в момента той предполага човек да е отпуснат, да е в люлката си. Днес Вселената е в най-доброто, което може да предостави на разума, а ние продължаваме да действаме със система от миналото, според която човек трябва да плати с болка, със себеунижение, себеподчинение, робство, за да откъсне ябълка или да получи измита круша с етикет", коментира той.

Като финал на филма е сливането на мъжа и жената в едно. Чрез любовта режисьорът се опитва да покаже решението на всички болки.