Още по темата

Данните за изпълнението на бюджета до септември разкриват няколко интересни факта. На първо място се вижда, че балансът за първите 9 месеца на годината остава почти без промяна спрямо този за първите 8 месеца.

Отчита се 621,5 млн. лева излишък в консолидирания бюджет за първите 9 месеца спрямо 622 млн. лева за първите 8 месеца, пише Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика.

С други думи голямото харчене остава за последните три месеца на годината. По изчисления на Института за пазарна икономика това означава, че за последните 3 месеца на годината се планира дефицит по консолидирания бюджет от не по-малко от 3,5 млрд. лева!

Този дефицит се равнява на 4,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година и хвърля в недоумение всеки, който поне малко се вълнува от фискална дисциплина и бюджетно здраве.

Сметката е проста – към 621,5 млн. лева излишък до септември се прибавя очакваният дефицит за 2015 г., а именно 2,874 млрд. лева по консолидирания бюджет. Така, общо преразходът за последните 3 месеца излиза 3,496 млрд. лева. Този ударен разход в последното тримесечие вероятно ще напомпа и брутния продукт в края на годината по линия на потреблението на правителството. Т.е. данните за брутния продукт може да изглеждат доста по-розови от това, което би се отчело при една по-разумна фискална политика.

Ударното харчене за последните месеци вероятно ще се концентрира именно през декември заради нуждата от актуализация на бюджета за 2015 г., която да легитимира част от допълнителните разходи.

Актуализацията на бюджета за 2015 г. е в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2016 г., който в момента се гледа в парламента и вероятно ще се гласува до 2-3 седмици. Тази концентрация на свръх-разход от бюджета през декември пък ще донесе висока събираемост на ДДС в началото на 2016 г.

Какво още показват данните до септември? Макар и приходите и помощите да продължават да растат с висок темп през септември, с близо 14% за месеца спрямо септември 2014 г., този ръст се дължи почти изцяло на приходите по европейските средства.

Самият месец 2015 г. завършва с дефицит по националния бюджет от 34 млн. лева. Интересното тук е, че миналата година през септември месец националният бюджет е отчел излишък, т.е. очевидно националният бюджет, ако не се отчитат европейските средства, тази година бележи влошаване.

Разходите по националния бюджет нарастват по-бързо от приходите през септември. Разходното перо, което отчита най-голям ръст са лихвите по държавните заеми – с над 100 млн. лева спрямо септември миналата година. Т.е. тези данни вече ясно показват нарастващата цена на дефицитното харчене. От 2009 г. насам се трупат бюджетни дефицити, тези дефицити се финансират с дългове, а дълговете водят до по-висок разход за обслужването им (т.е. лихви) в бюджета. За първите 9 месеца на 2015 г. разходите за лихви растат със 139 млн. лева, като основната част от нарастването на лихвените разходи са лихвите по външни заеми.

Единственото, което задържа консолидирания бюджет балансиран през септември, е излишъкът по европейските средства.

Накратко, последните данни, макар и привидно положителни заради запазващия се излишък в консолидирания бюджет до септември, разкриват някои неблагоприятни явления – изпреварващ ръст на националните разходи над приходите, дефицит по националния бюджет през септември и значително по-високи разходи за лихви по дълга тази година. Това, което е особено притеснително, е че ударното харчене на правителството очевидно ще се случи в последното тримесечие, като голямата част от свръх-разходите най-вероятно ще се концентрират през декември. Последното ще направи така, че както БВП за последното тримесечие на 2015 г., така и данъчната събираемост в началото на 2016 г. ще изглеждат къде-къде по-розово, отколкото биха изглеждали при по-благоразумна фискална политика.

С две думи, ако трябва да перифразираме популярен рекламен слоган - най-лошото за бюджет 2015 тепърва престои.