Още по темата

„Най-голямата драма и допълнително оскъпяване в процеса по несъстоятелност на КТБ дойде от това, че съвпадна с много неприятен момент от политическия цикъл”, коментира финансовият министър Владислав Горанов пред медиите след участието си в 10-та годишна среща на бизнеса с правителството, под наслов „България в глобалната несигурност - рисковете и възможностите за икономиката”, която се провежда в София.

Според Горанов в момента на фалита на КТБ „от една страна действащото законодателство не даваше достатъчно инструментариум да се работи върху банката, от друга - нямаше стабилна политическа среда, която да смени правилата или да ги настрои така, че да защити обществения интерес”.

„Това бе загубено време, през което нямаше стабилно държавно управление, което да въдвори ред в тези отношения и даде възможност на много недобросъвестни хора да увредят допълнително имуществото на КТБ”, заяви финансовият министър.

„Знам, че общественият интерес към случилото се с КТБ е много висок, извади се информация кои са привилегированите кредитори, извади се информация кои са сключвали цесии и са претендирали впоследствие за осчетоводяване на прихващания, но сигурно е едно - вина за лошо управление на едно предприятие носи неговият мениджмънт и неговият собственик”, категоричен бе Горанов.

„Разбира се, ролята на държавата, която е пропуснала да се намеси, когато е видяла лоша практика в един по начало сериозно надзираван бизнес, стои. Минахме през много промени в законодателството, през смяна на екипа на БНБ, ще минем и през оценка на качеството на активите на банките, за да можем наесен да се поздравим с една стабилна финансова система, в която обществото има доверие”, отчете финансовият министър.

„Не очаквам след стрес тестовете на банките да бъде използван буферът в бюджета, но много неща могат да се направят преди това. Не са изключени проблеми при стрес тестовете, но имайте пред вид, че ние на дневна база наблюдаваме процесите във финансовия сектор и не смятаме, че ще има основание за притеснение”, допълни Горанов.

Той посочи, че експертни екипи на Международния валутен фонд и на Световната банка верифицират отделните елементи на финансовата система - от една страна като регулатори, от друга- като компании, като бизнес, който оперира в този сектор и дават обща оценка по техните стандарти къде се намира дадена държава.

„Ценното на подобно упражнение е, че то ще бъде извършено от МВФ и СБ и в този смисъл ще служи като стандарт и оценка за външната среда, ще бъде приемано с висока степен на доверие от инвеститорите и от тези, които наблюдават българския финансов сектор”, поясни Горанов.

Той прогнозира, че „потенциал за по-голям растеж в България има, умерен оптимист съм, че цикълът на страната е възходящ”.

„Ще се влеят и средства по програмата за енергийна ефективност, имаме договори за саниране, срещу които има около 1 млрд лв., които могат да минат през малките и средни предприятия. Огромен ресурс се наля в края на миналата година, а положителен резултат от него се очаква и през 2016 г.”, изрази надежда Горанов.

„Световният стокооборот се очаква да се забави и приносът на българската икономика ще бъде по-ограничен през тази година на фона на миналата”, продължи той. „Крайното потребление изисква дългосрочна стабилност и предполага едно рационално поведение в резултат на цялостното поведение на икономическата и бизнес среда. През последната година растат спестяванията у нас. По една или друга причина оставам с усещането, че в начина на правене на политика рационалното не е на първа линия. Би трябвало да се движим в границите на 2% и 3% икономически растеж”.

„Преодоляна е тенденцията на обезценяване на жилищата, благосъстоянието на хората се повишава, а бизнесът успя да се пренасочи към печеливши ниши”, поясни Горанов.

Според него дългът не е причина, а е следствие от натрупаните дисбаланси. Новият дълг няма да е тема тази година, но неговото увеличаване рано или късно може да постави под въпрос суверенитета на държавата.

„Затова често повдигам в правителството въпроса как да го ограничим”, подчерта министърът.

„За съжаление, ако няма няколко години на устойчивост, темата за дълга може да премине в тема за данъчната система и дали тя е подходяща да финансира така структурираната държава. Мисля, че ако избягваме популистки решения, ако премахнем възприятието, че енергетиката е част от социалната политика и започнем да работим на пазарен принцип, бихме могли да преодолеем дефицитите. С усилията на социалните партньори и със законодателни промени успяхме да балансираме системата така, че да не се натрупват нови загуби”, отбеляза Горанов.

„Платихме висока цена, измерена в милиарди, но тази цена си струваше, защото ни показа, че забавените решения създават грешна среда”, посочи министърът, визирайки фалита на КТБ.