Още по темата

„Не може България да е в ЕС, а Гърция да бъде изхвърлена“, гласи заглавие на интервю в германското списание „Шпигел“ с Рена Дуру – областния управител на гръцката област Атика. 

На въпрос на изданието за големите опасения от напускане на еврозоната от Гърция и какво може да предложи Атина веднага, Дуру отговаря: „Нуждаем се от истински инициативи за растеж и развитие в Гърция. Няма да намерим решение, когато планът за моята страна е пенсиите да се понижат до равнищата в Хърватия и други балкански страни или да ни изхвърлят. 

Не може Румъния и България да са в ЕС и от години да се преговаря с Турция (за членство), а Гърция да бива изтласквана

от европейското семейство“, заявява областният управител. 

Някога пълен с гръцки посетители български град сега страда от спад в бизнеса, пише „Уолстрийт джърнъл“ в кореспонденция от Сандански. 

В материала се отбелязва, че ескалацията на гръцката криза е породила опасения от разпространение на „зараза“ към съседните страни. Според автора

тази „зараза“ вече е реалност в Сандански, където гръцките туристи преди са били доста, а сега значително са намалели. 

Споразумението с Гърция е близо, след като Германия отстъпи пред огромен глобален натиск за облекчаване на дълга на Атина, пише „Дейли телеграф“. 

Вестникът посочва, че канцлерът Ангела Меркел се намира в решителен момент от своята политическа кариера, след като „цял хор от страни и ключови институции“ са поискали облекчаване на гръцкия дълг.

Гръцката икономика е под обсада, има и опасения, че най-лошото тепърва предстои,

пише „Ню Йорк таймс“. Вестникът отбелязва, че докато Гърция се приближава все повече към крайния срок в неделя да сключи споразумение за спасителен план или да изпадне в риск от бързо излизане от еврозоната, единственото сигурно нещо е, че гръцката икономика вече е на път да рухне. 

„Вашингтон пост“ коментира, че Гърция е предложила вчера болезнени съкращения на разходите и рязко повишение на данъци в последен гамбит за спечелване на още един спасителен пакет от Европа, преди страната да е изпаднала в банкрут.

Атина представи „пътна карта“ за постигане на споразумение с кредиторите,

гръцките предложения са вече в парламента за гласуване; Еврогрупата ще се произнесе по тях утре, информира в. „Етнос“. Правителството на премиера Алексис Ципрас предлага шокови мерки на стойност 13 млрд. евро, като в замяна иска заем от 53,5 млрд. евро. 

Някои от предложенията обаче се очаква да бъдат разкритикувани от кредиторите, като тези за бонуси към пенсиите, допълва в. „Имерисия“, като припомня същевременно, че управляващата в Атина коалиция предлага орязване на разходите за пенсии. 

Вестникът цитира германското сп. „Шпигел“, което днес пише, че сто депутати от партията на канцлера Ангела Меркел са се вдигнали на бунт срещу нея и не желаят да подкрепят нов заем за Гърция. Финансовият министър Шойбле пък се е противопоставил на исканото от Атина допълнително преструктуриране на гръцкия дълг. 

В. „Катимерини“ представя предложените мерки като „пореден меморандум“ в замяна на ново споразумение за заем от 53,5 млрд. евро, който Атина иска да вземе от Европейския стабилизационен механизъм. 

В. „Прото тема“ алармира, че шоковите мерки ще засегнат пенсионерите и че от техните доходи трябва да бъдат икономисани 2,7 млрд. евро. 

В. „Вима“ съобщава, че мерките ще бъдат обсъдени още тази сутрин от парламентарната група на управляващата партия СИРИЗА и че някои нейни представители от фракцията Лява платформа са се разграничили от тях. 

„Гърция е притаила дъх, мерките са последен шанс преди пропастта“,

отбелязва в заглавие вестникът. Във връзка с предложенията медиите информират още, че за днес освен трескави дебати в парламента, където ще се обсъждат новите мерки под формата на законопроект, е планирано и заседание на опозицията. 

Трите опозиционни партии – „Нова демокрация“, „Потами“ и ПАСОК, които заявиха, че ще подкрепят споразумение с кредиторите, казват, че силно се съмняват, че правителството ще реализира предложените от него реформи. 

За днес са насрочени и два митинга в Атина - единият на тези, които казват „не“ на мерките за икономии, а другият на казващите „да“ на Европа.