Още по темата

Българската икономика премина през рецесия, трудовият и имотният пазари едва сега започват да се възстановяват от кризата. Животът на много българи стана по-труден. В обществото се породи напрежение, което търси отдушник. Ето защо все по-силно е негативното отношение към малцинствените етноси. Но се оказва, че в представите си за Другите се ръководим от стереотипи, които не отговарят на реалността. Така смята един от най-добрите специалисти в страната по проблемите на ромския етнос, Алексей Пампоров, ръководител социологически проучвания в Институт "Отворено общество" – София.

Господин Пампоров, каква е икономиката на ромската общност?

Ромите са общност за другите. Тоест, ние си ги представяме като една група, но всъщност има множество различни групи. И има различни икономически стратегии и различни начини за справяне в живота и ежедневието при отделните групи. За жалост тези, които най-много се набиват на очи, са хората от гетата. Те са без работа, живеят в малки пренаселени бараки, ровят по боклуците или работят в чистотата или на черно по строежи.

Но има общност като например калайджиите, който пазят чергарската традиция. В България те не са постоянно в движение. Например във Франция или в Холандия тези ромски групи живеят в каравани и пътуват през цялата година. В България чергарството е сезонно. Даже има калайджийски групи, които притежават по две къщи, една зимна и една лятна. Зимно време живеят в южна България на по-топло, по поречието на Марица. А лятно време отиват в североизточна България.

Любопитно е, че те работят по-скоро в мюсюлмански райони, въпреки че самите те са християни. Калайджиите наричат сами себе си влахори – влашки роми. Те правят казани за ракия или поправят улуци, по селата, където има тави за лютеница, където има поцинковани корита.

А как живеят през зимата, когато за тях няма препитание?

Зимно време калайджиите си стоят където си живеят и ядат от запасите си. Ромите преживяват зимата като строителите и земеделските стопани. От представителните изследвания за заетостта в България се вижда много ясно изразена сезонна заетост. Тя касае най-вече ромите и турците в страната. Турската заетост се повишава лятно време с 5-6%, докато ромската с 10 до 15%, просто защото дейностите им са със сезонен характер – земеделие, строителство ...

Голяма част от калайджиите сменят занаят и стават джамбази, тоест започват да търгуват с животни. Те са свикнали много да обикалят, познават селата, познават пътищата. Когато отидат в едно село, в което са били и намерят крава за продан, те я купуват. Хората ги познават и им имат доверие, пък и калайджиите си плащат, не лъжат. След това животните се карат на панаира за животни в Димитровград, Камен или където знаят, че ще им предложат най-добра цена и продават купените животни.

Има калайджии, които търгуват с кожи. Например след Гергьовден бабата на село е заклала едно – две агнета в зависимост от това колко внуци има. Калайджията, докато обикаля за казани и тави, търси да купи и кожи. От едно село може да събере 20 – 30 кожи и да получи много по-добра цена, отколкото е платил за всяка от тях.

Всичко това е в сивата икономика. Всички тези дейности са полулегални. Има калайджии, бургуджии и копанари (изработват предмети от дърво), които са членове на съответните занаятчийски камари по места. Но покрай тази легална дейност, в която си плащаш лиценза да правиш лъжици или неща от ковано желязо, се случват и други, не съвсем законни работи.

Звучи като икономика от XIX век.

Тази икономика беше възродена след 1989 година. Безогледното разпиляване на стопанствата остави и ромите без препитание. По времето на социализма много от копанарите например работят в Коми (район за дърводобив в Русия). Те разбират от дървесина. Те са специалисти и знаят как реагира дървото. Какви са свойствата на крушата, тополата и каквото дърво се сетите. По тази причина има много руски снахи в тази общност. Рускини от Комска ССР, женени за копанари.

Калайджиите пък са били включени в системата на Аграрно-промишлените комплекси, наследили ТКЗС. Те произвеждат битови предмети. В България е много популярно, особено в селските къщи, да има битов кът и в него задължително има традиционно българско медно джезве, което всъщност е правено от цигани калайджии.

След разпада на системата на АПК, те няма къде да работят. А и самите калайджии казват „тефлона и алпаката убиха занаята“. Вече не се използват медни съдове. Ето защо калайджиите оцеляват, като правят казани и поправят улуци.

Проблемът на ромите е, че традиционно преди комунизма не са притежавали земя. Така при реституцията те не само не получават нищо, но често и малкото, което имат, им бива отнето. С края на комунизма те губят работата си, а често и собствеността си. Остават без нищо.

По-предприемчивите роми са стават арендатори. Познавам калайджии, които около Свиленград имат бостани от 10 – 20 декара. Ако отидете на борсата в Плодовитово ще видите, че там 50% от продавачите на селскостопанска продукция, която после идва на пазарите в София, са роми. Истинските производители на българските зеленчуци са основно роми. Но има един такъв стереотип – ако някой сложи табелка „Правено в ромската махала“ - няма как да намери купувачи.

Всеки си представя една дърта баба, която отглежда доматите на село. Но бабите не могат да гледат сами декари с дини или с домати. Физически не е възможно. Ромите са хората които работят тежкия земеделски труд през лятото. Например в Пловдивско доста от ромските фамилии отглеждат фъстъци. Навсякъде, където има нужда от много работна ръка и не може да се използва механизация, се използват роми.

Как преживяват ромите в Западна Европа? Изглежда там те живеят по-добре.

Истината е, че гетата в цял свят изглеждат еднакви. Истината е, че черните гета в Чикаго, еквадорските гета в Барселона, ромските гета в България имат едни и същи проблеми. Когато има концентрация на бедност, когато има концентрация на ниско образование, това води само до негативни последици.

Най-голямата глупост е да се каже: „за ромите е характерна ранната раждаемост“. Тя е характерна за бедните и необразованите в цял свят. В САЩ в испанските, черните и дори в белите гета ще се сблъскате с абсолютно същия проблем. Т. нар. африканска юношеска раждаемост я има и в САЩ, и в България. В това отношение България е изключение в цяла Европа. 5% от момичетата под 19 годишна възраст са родили поне едно дете. Това не е проблем на ромите. Това е проблем на бедността и на ниското образование.

Когато говорим за 5% юношеска раждаемост трябва да сме наясно, че до голяма степен проблемът идва не от ромите, а от другите общности. Страшно много млади българки раждат и отпадат от училище. Те нямат друга житейска алтернатива. За момичето от малкото селище е по-добре на 15-16 години, като я хареса селския ерген, да се ожени за него, да му роди едно дете и да знае каква ѝ е перспективата. Тя няма да отиде да учи, градът е далеч и е скъп. В околностите няма училище. В северозападна България ранните раждания са масова практика.

И просията е част от ромската икономика.

Просията в България изглежда така грозна заради историческите нагласи. Много характерно за исляма е, че е човеколюбива религия. Свещениците в православния Троянски манастир забраниха на бедните и сакатите да посещават обителта. Но при исляма е задължително да помагаш на бедните, сакатите и болните. Така ти получаваш нещо като индулгенция, но не плащаш на свещениците както е при католицизма, а на нуждаещите се. Смята се, че те ще заживеят по-добре, а ти ще се очистиш духовно с доброто си дело. Но тази хуманност води до грозотата на просията. На запад танцуват, правят спектакъл, занимават се с това, което днес наричаме пърформънс.

На мен ми сe е случвало пред кметството в Брюксел да ме спре местен ром в моряшка униформа, с лула, с празна бутилка от алкохол в ръката и да каже: „мосю, дайте су да си купя пиене“. Имитира, че е пиян моряк, прави го като забава. Той не беше пиян, просто това беше спектакъл.

Значи проблемите са в съзнанието?

В Испания интеграцията е на много добро ниво. Има възможност ако едно дете отпадне в пети клас, когато стане на 20 години да се върне и спокойно да завърши образованието си. В България образователната система е изключително рестриктивна. Ако едно дете отпадне от училище, защото е родило или защото има проблеми, то губи всякакъв шанс за реализация в живота си по-нататък.

Добре, но в България за ромите се дават много пари.

Не е вярно, че се дават пари за роми в България. Това е голяма лъжа. В България няма и насърчаване на раждаемостта. Такова има в Швеция. Когато една жена роди там, тя получава 90% от заплатата си, докато отглежда първото си дете, не само за година, а докато отглежда детето си. Тя получава 100% от заплатата си при второто дете, 110% при третото и т. н. Една майка на две деца в Швеция получава колкото е получавала например като изпълнителен директор. Така тя има стимул да учи и да направи кариера, да постигне висока заплата и след това да отгледа децата си. Ето защо в Швеция раждат много по-късно и държавата се грижи за тях.

Там жените имат стимул да не са прости, неграмотни и да раждат на 18 г. Така се получава и по-високо качество на възпроизводството. Един образован човек има стимул да кара собствените си деца да се образоват, той може да им помага. Как един неграмотен, безработен човек може да помогне на децата си? Не може. Бедността и неграмотността в България раждат още бедност и неграмотност. Държавата не трябва да дава пари на калпак, а да има адекватни социални политики, както е в по-нормалните страни.

А щом е забранено от закона, ранното раждане трябва да се третира като незаконно. В нормалните страни, ако не можете да се грижите за детето си, идва съответният социален работник и ви го взима.

Всички знаем, че в САЩ може да се гласува след навършване на 21 години. Всъщност може да се гласува и по-рано. Там има закон за еманципацията. Ако искаш по-рано да създадеш семейство и да родиш, обявяваш, че искаш да се еманципираш. Тоест да станеш по-рано възрастен. И съответно се завежда дело. За да получиш възможността да създадеш семейство обаче трябва да докажеш, че разполагаш със собствени доходи и жилище. В противен случай държавата намира други родители за твоето дете. Законът трябва да е безмилостен, за да се спре възпроизводството на бедност и неграмотност.

Значи държавата е виновна?

В България зимно време ромските фамилии разчитат на държавата. През лятото 6% от ромските домакинства разчитат на социални помощи, през зимата този дял нараства до 26%. И това са само ромите, които успяват да си намерят работа. Българската държава създава тази зависимост. Тя дава малко пари и то на калпак, вместо да цели реална интеграция и образование. В Румъния има много по-малки проблеми с интеграцията на ромите. Решението е просто – има квоти. Не може да има училищен клас без ромче вътре. Не може да има публична администрация без роми в нея. А има и контрол на временната заетост.

Българското законодателство е в голямата си степен синхронизирано с европейското и дори е по-демократично и прагматично в много аспекти. Но не се прилага. Законите в България не се спазват и това е основният проблем.

Парадоксално, но за българските роми изглежда е по-добре да се трудят като роби в Италия, отколкото да стоят безработни в България.