Още по темата

Проблемът на българската пенсионна система е, че не запазва стойността на парите. На практика вместо вие да отделяте средства, които след това да получите под формата на пенсия, държавата използва вашите осигурителни вноски, за да плаща на сегашните пенсионери.

Така изплащането на пенсиите става за сметка на на бъдещите пенсионни доходи. Системата работи с постоянен дефицит, който се запълва с другите държавни приходи. Вие не само плащате осигуровки, но финансирате пенсионната система с преките данъци върху доходите си и с косвените данъци върху потреблението, като ДДС.

Общата тежест на нарастващия брой пенсионери върху финансите на работещите българи надхвърля 30% от брутните възнаграждения на последните.

Трите стълба на практика не работят, тъй като по-голямата част от осигуровките влизат в първия и така останалите два не успяват да генерират достатъчно средства, дори когато частните пенсионни фондове имат добра доходност.

През миналата година Националният осигурителен институт е дал 8.12 млрд. лв. за пенсии. В същото време бюджетът на НОИ е субсидиран от държавата с 4.88 млрд. лв. И с всеки нов пенсионер осигурителната система на България потъва по-дълбоко в дефицитното харчене.

Причината е наследството на комунизма, а именно, че преходът към демокрация започна с напълно източена пенсионна система.

Няма как този първоначален огромен дефицит да бъде запълнен, при настоящия пенсионен модел в България. А мерките в тъй-наречената реформа, като вдигането на пенсионната възраст, дават само временно облекчение.

Решението на либералните икономисти преди глобалната финансова криза през 2008 г. беше разходопокривната пенсионна система да бъде постепенно заместена от капиталонатрупващата. Чудесна идея при високи лихвени нива и доходност на дълговите пазари.

В следкризисния свят на нулеви и дори отрицателни лихви, слаб икономически растеж и голям риск, надеждите капиталовите фондове да решат проблемите на българската пенсионна система, изглеждат напълно нереалистични. Просто доходността на капитала е недостатъчна.

Този проблем се влошава и от действията на настоящото правителство, което наложи промени в регулациите, позволяващи партидите за втора пенсия да бъдат прехвърляни от частните фондове в НОИ, т.е. национализирани.

В същото време източването на НОИ с инвалидни пенсии продължава, като съществена пречка за спирането му е огромният брой на случаите и мудността на българската съдебна система.

Какво е необходимо да се направи в тази ситуация? Трябва да се сложи край на дефицитното харчене, при което сегашните пенсии се изплащат за сметка на бъдещите. А пенсионното осигуряване трябва да се превърне в механизъм за лични инвестиции.

Т.е. сегашните пенсионери трябва да бъдат извадени от осигурителната система и финансирани изцяло от бюджета. А всички нови пенсионни партиди, независимо дали в НОИ или в частните фондове, трябва да станат лични.

Всъщност, ако се изключи перманентният дефицит, пенсионната система дава изключително добра доходност на осигуряващите се. Работодателят на практика удвоява всяка вноска на служителя в пенсионната му партида. Така още в самото начало осигурящият се получава над 100% доходност.

Например за фонд пенсии осигурителната ставка е 12.8%. От нея 5.7% плаща работникът, а 7.1% работодателят. При допълнителното задължително пенсионно осигуряване разпределението е съответно 2.2% към 2.8%.

А при увеличаване на осигуровките с 10 проценти пункта системата ще осигурява достатъчно средства, за да гарантира изплащане на 60% от дохода на служителите под формата на пенсии, дори при минимална доходност и запазване на настоящата пенсионна възраст, но при премахване на привилегиите за ранно пенсиониране.

България не е богата държава. Икономиката на страната е сравнително малка, а доходите са ниски, но това не означава, че пенсионерите трябва да са бедни. Без наследения дефицит – проблем, които ще се изчисти за около 2 десетилетия при разделяне на партидите, българската пенсионна система може да гарантира пенсии, поне достатъчни за нормален жизнен стандарт на възрастните хора. А това ще е добре за потреблението и за икономиката.

Ако обаче наследеният от комунизма дефицит в системата продължава да се възпроизвежда поколение след поколение, кризата само ще се задълбочава.

Наистина начертаването на ясна линия между бъдещите пенсионери с изцяло индивидуални партиди и по-високи осигуровки и останалите, за които вече е твърде късно да бъдат извадени от солидарния модел, ще бъде шок за много хора и ще породи редица конфликти. Но българската пенсионна система се нуждае точно от такава шокова терапия.