Как ще повлияят скъпият франк и евтиният петрол на България

В последните седмици се наблюдават динамични процеси на валутните пазари. След драстичното поскъпване на швейцарския франк през миналата седмица станахме свидетели и на ново обезценяване на еврото.

Според финансови анализатори, които БТА потърси за коментар, тези процеси ще имат разнопосочно влияние върху икономиката ни - слабото евро ще се отрази благоприятно най-вече на фирми, търгуващи с трети страни.

Стоките, купувани в долари обаче ще поскъпват.

В същото време ниските цени на петрола ще имат положителен ефект върху икономиката ни, но влиянието им отново няма да е толкова силно заради скъпия долар - валутата, в която се търгува петрола, коментираха анализатори.

Според тях всички тези разнопосочни процеси няма да се отразят толкова силно върху страната ни, че да променят съществено прогнозата за икономическия растеж през 2015 г.

Александър Николов, мениджър и анализатор във финансова група "Карол", коментира, че голямото движение на швейцарския франк, който значително поскъпна към еврото и към долара, е било естествено пазарно движение, след като Националната швейцарска банка е престанала да поддържа националната валута на изкуствено ниски нива.

След решението на Европейската централна банка да изкупува държавни ценни книжа в големи количества пък сме свидетели на много голямо поевтиняване на еврото, добави Николов.

Според него поевтиняването на еврото не е само заради решението на ЕЦБ, а е част от низходящ тренд, продължаващ няколко месеца.

Пазарните участници са настроени и занапред да има слаба европейска валута поради това, че в Европа, заради икономическите проблеми, се очакват повече парични стимули за икономиките, коментира Николов. Тези действия ще дадат негативна посока за валутата, добави той.

Финансовият анализатор поясни, че европейските икономики изостават спрямо американската икономика в последните години.

Пазарите в САЩ се възстановиха след финансовата криза през 2008 г, но в Европа не наблюдаваме в същия размер възстановяване, напротив - растежът в ЕС е силно ограничен, каза Николов. Затова решението на ЕЦБ цели да увеличи паричната маса, за да увеличи икономическия растеж на еврозоната.

Когато има повече пари в обращение, се смята, че хората повече ще харчат, ще насочват повече пари за инвестиции, а това пък води до обезценяване на съответните валути, посочи експертът.

Според Николов отражението на тези процеси върху българската икономика ще е ограничено.

Износът на български компании е предимно за страни от ЕС, а българският лев е с фиксиран курс към еврото. Така поевтиняването на еврото не ни влияе пряко.

Вносът и износът обаче, които не са свързани с евро, а с долар ще бъдат положително повлияни от спада на единната валута и високите стойности на долара.

В същото време, ако вместо да се повиши, курсът на долара бе паднал, сега щяхме да се радваме на много по-ниски цени на бензина в България, докато сега, макар и да има понижение спрямо предишните месеци, то не е толкова голямо спрямо цената на петрола, коментира Николов.

По думите му износът за трети страни ще бъде силно стимулиран от слабата местна валута. Тези процеси няма да доведат до съществена промяна в икономическото развитие на България през 2015 г. , тъй като определящи са вътрешните фактори - нестабилността в редица сфери, както и бюджетните проблеми, е мнението на Александър Николов.

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", коментира за БТА, че обезценяването на валутите или така нареченото количествено улеснение, което Централните банки предприемат, цели освобождаването на банковия сектор от различни ценни книжа, най-вече държавни, като целта е да останат повече ликвидни средства за финансиране на икономиката.

"Твърде многото дълг както на ниво държави, така и в частния сектор, тежи върху това да се правят харчове. Логиката е да се облекчи дълга и да има повече ликвиден ресурс, който да бъде насочен към икономиката. ЕЦБ ще изкупи около 1 трилион и 100 млрд. евро от банковия сектор с надежда той да започне по-активно да финансира икономиката.

България не е част от еврозоната и тези мерки не се отнасят до български ДЦК. Доколкото най-големите банки в България са част от големи европейски банки това ще даде повече ресурс за инвестиции и у нас", смята Богданов.

Процесите с еврото, долара, швейцарския франк - всичко това ще ребалансира търговските отношения и относителните цени на стоките у нас, коментира Богданов. Стоките, внасяни от САЩ, Швейцария и други страни, в които се търгува с долари, ще поскъпнат, пък тези от ЕС - съответно ще поевтинеят.

Тези фирми, които изнасят на доларови пазари ще имат предимство, а които изнасят в ЕС - обратно. Най-зле ще са фирми, които разчитат на суровини, закупувани в долари. Всичко това ще доведе до преструктуриране на пазара, което ще засегне най-вече малките и средни фирми, както и домакинствата, прогнозира икономистът.

На макрониво - най-вече върху икономиката ни, ще повлияят ниските цени на петрола и дефлационните процеси, коментира Богданов

Той отбеляза, че за домакинствата и за фирмите това ще означава по-ниски разходи, за бюджета обаче - по-ниски приходи. Като цяло прогнозите на водещи финансови институции за икономическото развитие на страната ни през настоящата година остават предпазливи.

Според анализ на "Райфайзен рисърч" за страната ни, който бе представен по време на банковия форум Euromoney във Виена, растежът на България през 2015 г. ще бъде засегнат от колапса на Корпоративна търговска банка и ще бъде 1,2%.

Според анализаторите дефлационният натиск през тази година ще намалее и дори може да се очаква умерена инфлация, а кредитирането се очаква да нараства, продиктувано от понижението на лихвените нива и високата ликвидност в банковия сектор в страната.

Прогнозите на ЕК и на ЕБВР за икономическия растеж на страната ни през 2015 г. са по-песимистични - съответно за 0,6 и 0,8 процента от БВП, а Световната банка очаква растеж от 1,1% от БВП

От унгарската OTP Bank, която притежава ДСК, прогнозираха растеж от 0,6% през тази година.

Според техния анализ за страната ни ниският растеж, дефлацията и високата безработица са резултат от засегнатите от кризата сектори, които преди това са били двигатели на икономическия ни растеж, а именно - туристическия, строителен и финансов сектор.