Екзекутираха Саддам Хюсеин

Б ившият иракски президент Саддам Хюсеин е екзекутиран, съобщи зам.-министърът на външните работи Лабид Абауи по телефона за телевизия Би Би Си Нюз, предадоха информационните агенции.

Екзекуцията е била извършена на секретно място извън зелената зона на Багдад, в присъствието на седем представители на иракското правителство,
духовници и съдии и е била документирана от оператор и фотограф.

Саддам, който управляваше с желязна ръка от 1979 г. до падането на режима си през април 2003 г., бе осъден на смърт чрез обесване на 5 ноември.

Той бе обвинен за убийството на 148 селяни шиити в Дуджаил, ликвидирани в отмъщение за покушението срещу него през 1982 г. Апелативният съд отхвърли обжалването на присъдата на 26 декември.

"Престъпникът Саддам бе екзекутиран", обяви телевизия Ал Иракия, докато излъчваше патриотични песни и кадри с национални забележителности и Корана. Надпис на екрана гласеше: "Екзекуцията на Саддам бележи края на тъмен период в историята на Ирак", предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Иракският премиер Нури ал Малики приветства изпълнението на смъртната присъда и призова за помирение в Ирак.

"С екзекутирането на Саддам беше раздадено правосъдие в името на иракския народ. Сега вече е невъзможно Ирак да се завърне към диктатура и към доминиране на една единствена партия", допълни Малики.

Иракският премиер нарече екзекуцията на бившия иракски президент урок за всички тирани, които извършват престъпления срещу собствените си народи. Малики призова към помирение онези привърженици на режима на Саддам, чиито ръце не са изцапани с кръв.

Първоначално иракската телевизия бе съобщила, че са били екзекутирани Барзан Ибрахим ат Тикрити, един от тримата природени братя на Саддам и негов съветник, и Ауад Хамед ал Бандар, бившият главен съдия на революционния трибунал, осъдил на смърт 148-те жертви от Дуджаил.

Съветникът на премиера Нури ал Малики по националната сигурност Муафак ар Рубаи, който присъствал на екзекуцията, по-късно заяви, че само Саддам е бил екзекутиран, а другите двама ще бъдат обесени след ислямския празник Айд ал адха, който започва днес и завършва във вторник за сунитите и в сряда за шиитите.

"Искахме да бъде екзекутиран на специален ден", каза той по телевизия Ал Иракия.

Запитан дали Саддам е оказал съпротива, Рубаи отговори: "Не, той напълно се беше предал".

Той разказа че съдия прочел присъдата на Саддам, който после бил отведен с белезници на ръцете до стаята за екзекуции и когато застанал там, бил заснет с видеокамера и фотоапарат. Присъствал е и лекар.

"Не попита нищо. Носеше Корана и каза, че иска книгата да бъде предадена на човек, когото нарече с името Бандер", разказа още Рубаи.

Иракската държавна телевизия и арабски телевизионни канали показаха кадри от екзекуцията на Саддам Хюсеин, на които той отива към бесилото и му поставят примката на шията, предадоха световните агенции.

На видеозаписа се виждат маскирани палачи, които му връзват нещо като черен шал, след което поставят въжето около врата му. Моментът на смъртта на бившия иракски президент не е показан, отбелязва ДПА.

По-късно бяха показани и кадри, на които се вижда тялото на Саддам Хюсеин, обвито в бял покров. На шията на Саддам и на част от покрова има нещо, което прилича на кървави петна. Очите му са затворени.

Кадрите бяха показани по телевизионните канали Масар и Билади, свързани с партията Дауа на премиера Нури ал Малики.

Иракските сили за сигурност въведоха полицейски час в сунитската крепост Самара, където около 500 души протестираха срещу екзекуцията на бившия иракски президент. Стотина души протестираха и в Рамади срещу обесването на Саддам, съобщи АП.

Рагад - дъщерята на Саддам, която живее в изгнание в Йордания, е помолила баща й да бъде погребан в Йемен, съобщи по телефона на Ройтерс източник, близък до семейството.

Тя иска тялото да бъде погребано в Йемен временно, докато Ирак бъде освободен и тленните останки на Саддам ще могат да бъдат положени в родината му, уточнил анонимният източник.

Бившият иракски диктатор е роден на 28 април 1937 г. в бедно сунитско семейство в селището Удже, недалеч от град Тикрит, северно от Багдад.

Истинското фамилно име на Саддам е Ат Тикрити. Остава сираче на 9 години и е отгледан от чичо си, който го изпраща да учи в Багдад. През 1955 г. започва средното си образование в училище в Багдад и става член на Арабската социалистическа партия Баас, припомня БТА.

През 1959 г. прави неуспешен опит да убие иракския военен лидер Абдул Карим Касем. Ранен в крака, той бяга в Кайро. Там започва да учи право.

През 1963 г. партията Баас идва на власт и Хюсеин се връща в Багдад, където е назначен в новото правителство. Същата година режимът на Баас е свален. Хюсеин е арестуван и хвърлен в затвора от 1964 до 1966 г., когато успява да избяга и преминава в нелегалност.

През 1968 г. Саддам участва в държавния преврат, който довежда Баас на власт. Това е и началото на изкачването на Саддам в политическата йерархия.

След 17 юни 1968 г., когато Баас поема властта в Ирак, Саддам става член на Революционния команден съвет (РКС), а през 1969 г. е избран за заместник-председател на РКС и заместник-генерален секретар на регионалното ръководство на Баас.

От 16 юли 1979 г. поема постовете президент, председател на РКС, генерален секретар на регионалното ръководство на Баас и министър-председател на Ирак. През август 1979 г. нарежда да бъдат екзекутирани около 400 членове на собствената му партия.

По същото време вълнения в Иран провокират кюрдите в Ирак да започнат многобройни бунтове срещу Хюсеин. Отношенията между Иран и Ирак се влошават.

През септември 1980 г. Ирак нахлува в Иран. По време на войната загиват над 1 млн. души. През март 1988 г. по негова заповед с химическо оръжие е бомбардирано кюрдско селище. Загиват 5000 души.

През август 1990 г. Ирак нахлува в Кувейт. На 18 януари 1991 г. започва операция "Пустинна буря" на международна коалиция от 32 страни, ръководена от САЩ, под егидата на ООН.

При бомбардировките на съюзническите сили са убити 100 хил. души и е унищожена по-голямата част на военната машина на Ирак.

От 1992 г. ООН настоява Хюсеин да допусне в Ирак оръжейни инспектори. Докато Саддам Хюсеин даде съгласието си, срещу страната са наложени санкции. Над 800 хил. иракски деца умират поради липса на лекарства в резултат на санкциите.

През 1995 г. ген.-лейт. Хюсеин Камал ал Маджид и Саддам Камел Хасан - зетьове на Саддам, бягат в Йордания и издават военните скривалища на Ирак. Инспекторите на ООН унищожават арсеналите.

Хюсеин успява да примами зетьовете си обратно в Ирак и по негово нареждане те са екзекутирани на 23 февруари 1996 г.

На 15 октомври 1995 г. и на 15 октомври 2002 г. са проведени референдуми за продължаване на президентските пълномощия на Саддам Хюсеин със 7 години. Саддам Хюсеин е преизбран със 100% от гласовете и при 100% участие на изборите.

На 8 ноември 2002 г. Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 1441, според която Ирак трябва да се разоръжи или в противен случай да понесе сериозни последствия. Благодарение на нея оръжейните инспектори подновяват работата си в Ирак след осемгодишно прекъсване.

На 17 март 2003 г. президентът на САЩ Джордж Буш дава 48-часов ултиматум на Саддам Хюсеин да напусне страната, ако иска да избегне войната. Той отказва.

На 20 март 2003 г. започва международна военна операция, ръководена от САЩ, с кодовото име "Свобода за Ирак".

На 9 април 2003 г. американците завземат Багдад; пада режимът на Саддам Хюсеин. На 1 май 2003 г. президентът на САЩ Джордж Буш обявява официалния край на войната.

На 13 декември 2003 г. Саддам Хюсеин е заловен в град Тикрит, където дотогава се укрива. Самоличността му е установена чрез ДНК-експертиза.

На 9 януари 2004 г. САЩ официално му признават статут на военнопленник.

На 29 юни 2004 г. Специалният иракски трибунал издава заповеди за задържане на Саддам Хюсеин и на още 11 бивши ръководители на партията Баас. Процедурата е необходима, за да минат обвиняемите под иракска юрисдикция.

Делото за убийството на 148-те шиити в Дуджаил започна на 19 октомври 2005 г. в Багдад в Иракския специален трибунал, който малко след това е преименуван на Върховен иракски наказателен трибунал. Делото се води срещу Саддам и негови седем приближени.

Саддам пледира "невинен". В рамките на месец след началото на делото двама от адвокатите на подсъдимите са убити, а един е открит ранен в Багдад.

По време на процеса за убийството на 148-те шиити в Дуджаил Саддам често пъти се появяваше в съдебната зала със светла риза и тъмен костюм, без връзка. Понякога в знак на протест той се появяваше и с традиционна мюсюлманска иракска роба.

Съдебните заседания по делото Дуджаил показаха, че Саддам не е загубил своята арогантност. Често пъти той гневно отговаряше на съдията, беше гонен от съдебната зала или отказваше да се яви в съда.

На 19 юни 2006 г. обвинението поиска смъртна присъда за Саддам, неговия природен брат Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившия вицепрезидент Таха Ясин Рамадан. Два дни след това бе убит трети адвокат на защитата.

На 21 август тази година срещу Саддам започна друго дело за геноцид и престъпления срещу човечеството. Това е делото по аферата "Анфал" - операция, която между 1987 г. и 1988 г. води до смъртта на около 182 хил. кюрди, избити при масово разселване на кюрдското население.

Операцията се извършва в три етапа, като кулминацията й е обгазяването на 5000 кюрди в село Халабджа на 16 март 1988 година.

Освен Саддам за операцията "Анфал" пред съда са изправени и братовчедът на Саддам - Али Хасам ал Маджид, известен като Али Химикът заради ролята му в обгазяването на кюрдите от Халабджа.

Останалите подсъдими са бившият министър на отбраната Султан Хашим Ахмед, бившият шеф на иракските разузнавателни служби Абдул Азиз Сабер ад Дури, бившият командир на републиканската гвардия Хюсеин Рашид ат Тикрити, бившият регионален лидер на партията Баас и бивш министър на промишлеността Тахер Тауфик ал Ани и Фархан Мутлак ал Джубури, друг бивш лидер на Баас.