"Тейк дат" - бойгрупата порасна, завърна се с рекорд в класациите

Две британски групи през 90-те бяха сравнявани с "Бийтълс" - "Оейзис" и "Тейк дат", които и днес продължават да се съревновават в музикалните класации.

Братята Галахър устояха на семейните скандали и останаха заедно въпреки различията помежду си, а сега в класациите е сборният им албум "Stop the Clocks".

За разлика от тях "Тейк дат" не оцеляха дълго, а повториха съдбата на повечето вокални състави - най-перспективният от тях се отдели, а другите изкараха още известно време заедно и се разпаднаха.

Носени на крилете на носталгията, днес обаче те се завръщат с нов успех, който преди десетилетие не са и сънували.

Миналата седмица порасналите момчета превзеха и петте официални британски класации на Острова, като установиха абсолютен рекорд. Сега са за трета седмица на върха и в Топ 40 на синглите, и при албумите - факт, който не им се бе случвал никога преди.

Актуалната им балада "Patience" и албумът "Beautiful World" станаха №1 както по продажби в музикалните магазини, така и сред най-изтегляните песни и албуми от интернет. Най-продаван сред музикалните DVD-та пък е концертът им в Манчестър от тазгодишното турне "The Ultimate Tour".

Петимата (TakeThatTV.com) се събират през 1990 г. тъкмо в този град и музикалните енциклопедии ги описват като първата съвременна бойгрупа във Великобритания. Американският им аналог по онова време се нарича "Ню кидс он дъ блок".

През първата половина на 90-те продават албумите си в 25-милионен тираж, а Би Би Си ги определя като "най-успешната група на Острова след "Бийтълс", харесвана еднакво от млади и стари".

Лидерът на групата Гари Барлоу осъществява първия пробив със своя песен още 15-годишен, а на 18 запява в дует с Марк Оуен, който има сценичен опит от детските си години на модния подиум.

Двамата се ориентират към мениджъра Найджъл Мартин-Смит, който работи и с друг дует, само че танцувален. В него се изявяват диджеят/модел Хауърд Доналд и Джейсън Ориндж, по професия художник декоратор.

През 1990 г. Мартин-Смит си дава сметка, че в британската попмузика все още стои незаето мястото, овакантено от момчешкото трио "Брос". Именно негова е идеята да събере в една група двамата певци с артистичните танцьори.

За мястото на петия е обявен конкурс. Условието е да умее както да пее, така и да танцува. Конкурса печели Роби Уйлямс, неуспял футболист от школата на "Манчестър юнайтед". Квинтетът е готов - много по-секси от "Ню кидс он дъ блок".

Първите две години се изявяват на живо, предимно в гейклубове из цялата страна. Причината - самият Мартин-Смит е хомосексуалист и има контакти в тези среди, а и в такива заведения му било по-лесно да лансира новобранци.

През 1992 г. подписват договор с голяма звукозаписна компания, но етикетът "гей група" не им позволява да пробият на пазара и първите техни песни - "Do What You Like", "Once You've Tasted Love", "Promises" - остават незабелязани.

Същинският пробив идва с кавъра по Джонатан Кинг "It O­nly Takes A Minute", който стига до №7 в класацията за сингли, последван от първата балада на Гари Барлоу - "A Million Love Songs".

Тя и следващият им хит - "I Found Heaven", влизат в Топ 20, но най-големият удар им предстои с друга кавърверсия. Това е някогашният дискотечен шлагер "Could It Be Magic" на Бари Манилоу и Дона Самър.

През 1992 г. техният първи албум "Take That and Party" е смесица от кавъри и балади на Барлоу, но още на следващата година излиза "Everything Changes", в който оригиналният материал преобладава.

Четири от песните в него стават №1 в британския чарт: "Pray", "Relight My Fire", "Babe" и заглавното "Everything Changes", а петата - "Love Ain't Here Anymore", достигат едва трето място.

В третия им албум "Nobody Else" (1995) е включена баладата "Back For Good", която им носи най-голям успех и е единственият техен пробив в САЩ.

Следващите си хитове "Sure" и "Never Forget" вече представят като квартет, защото междувременно Уйлямс се е уморил да поддържа имиджа на добро момче и сред поредно скарване с мениджъра напуска.

Останалите го последват след по-малко от година, като оповестяват новината на 13 февруари 1996 г. Тогава излиза първият им сборен албум, включващ прощален подарък за феновете - кавър на "How Deep Is Your Love" на "Би Джийс", който става последният им №1.

След като се разделят, хапливата британска преса чертае мрачни картини за бъдещето им.

Най-големи шансове за успех по онова време има водещата фигура Гари Барлоу (днес на 35), който свири на пиано от 11-годишен и е автор на повечето им песни.

Той издава соловия албум "Open Road" (1997), а сингълът оттам "Forever Love" стига до №1, но след втория си албум "Twelve Months, Eleven Days" се преориентира към по-сенчеста роля като на продуцент и автор на песни. Тази есен излезе и автобиографията му "My Take".

Солов изпълнител се опитва да стане и чаровникът на 34 Марк Оуен (MarkOwenOfficial.com), който навремето искал да стане футболист.

В началото на самостоятелната си кариера е фаворит на тийнейджърските списания и успява да издаде три албума - "Green Man", "In Your Own Time" и "How the Mighty Fall".

Впоследствие сякаш се позагубва, но не спира да обикаля Европа с концерти, а е много харесван и в Япония.

Най-възрастният в групата - 38-годишният Хауърд Доналд (HowardDonald.de), дори не успява да издаде солов албум; записва само една песен, която така и не е издадена като сингъл. Прави обаче кариера като диджей в клубове из Великобритания и Германия.

Заедно с него 36-годишният Джейсън Ориндж бе хореограф на някогашните "Тейк дат", а след като групата прекратява съществуването си, опитва силите си като актьор в телевизията и театъра, където досега има няколко роли.

Четиримата се събират отново след миналогодишната компилация с най-големите им хитове, съпътствана от документален филм за групата, в който участва и Роби - но не редом с тях.

Всъщност причината за това завръщане е прозаична - договорът с издателите ги обвързва да пуснат още един албум, в противен случай трябва да плащат неустойки.

Разбират се това да бъде втори сборен диск, но за премиерата му и съпътстващата реклама се изисква тяхното присъствие отново заедно. Включват и една нова песен - "Today I've Lost You", записана през септември м.г. по неизползван материал от средата на 90-те.

През тази пролет четиримата тръгват на турне и изнасят общо 30 концерта, а бившият им колега Уйлямс се присъединява само виртуално - като 7-метрова холограма за изпълнението на "Could It Be Magic".

"Вратата за Роби е винаги отворена. Ако някой път му писне и иска да изпее някоя песен с нас, сме готови да го посрещнем. Имаме дори резервен микрофон за него на сцената", казват четиримата.

На 9 май обявяват намерението си да запишат студиен албум - първия от десетилетие насам. Договор за 3 млн. лири с тях сключват "Полидор рекърдс".

Отново се понасят слухове, че Роби ще се присъедини към тях. Много бихме искали; вратата е отворена, коментират отново те.

Вместо това обаче се оказва, че Уйлямс готви нов свой солов проект - само година след излизането на предишния му албум. Спорно е дали е целял да конкурира своите бивши съратници, но подобни подозрения съществуват.

"Rudebox" е шумно рекламиран, но музикалната критика го определя като хаотичен, а успехът му в класациите е по-скоро скромен.

"Patience" - 10-ият №1 хит на "Тейк дат", който е и първият им нов сингъл, излезе в началото на ноември и не остава съмнение, че това е завръщането на годинита.

Баладата е написана съвместно с Джон Шанкс, като за разлика от предишните албуми, където автор на повечето песни е Барлоу, този път под новата продукция се подписва цялата група и още няколко професионалисти в бранша.

Тепърва предстои да видим обаче колко ще трае това завръщане и дали някога ще успее да затъмни колосалния успех, който постигна през последното десетилетие Роби Уйлямс (RobbieWilliams.com).

Бившият член на "Тейк дат" издаде соловия си дебют "Life Thru A Lens" през 1996 г., а първият сингъл оттам бе "Freedom '90", кавър по едноименния хит на Джордж Майкъл.

Най-голям успех му донесе петата песен оттам - "Angels", която бе обявена от публиката на наградите "Бритс" за №1 от последното четвърт столетие.

През 2005-а Уйлямс бе провъзгласен и за най-успешния изпълнител на новото хилядолетие във Великобритания, а тиражът на албумите му по света доближава 50 млн.

Той е най-младият измежду членовете на "Тейк дат" - на 13 февруари догодина става на 32.