В Москва застреляха Анна Политковска

Световноизвестната руска журналистка Анна Политковска беше убита в дома си на московската ул. "Лесная".

Агенция "Интерфакс" съобщи, че съседка е открила тялото в асансьора на сградата в 17,10 ч. Извиканите милиционери намерили в кабината пистолет "Макаров" и четири гилзи.

По-късно милицията съобщи, че журналистката е била убита с два изстрела - единият в главата.

Следствието работи със записа от камера за външно наблюдение и се опитва да състави фоторобот. Издирва се облечен изцяло в черно слаб млад мъж с ръст над средния.

Първите коментари са, че Политковска, която работеше като наблюдател на вестник "Новая газета" (NovayaGazeta.ru), е убита заради работата й.

Пред входа на блока на журналистката се събраха стотици хора, които донесоха цветя и запалиха свещи.

Анна Политковска, наричана "гласът на жертвите", е известна в цял свят главно със своите остри публикации за войната в Чечения и Северен Кавказ, както и с критиките си към политиката на президента Владимир Путин.

Главният редактор на "Новая газета" Дмитрий Муратов заяви, че Политковска много пъти е била заплашвана. Последният съветски президент Михаил Горбачов, който е един от собствениците на вестника, каза,
че изданието ще направи собствено разследване на убийството.

"Анна никога не е имала нищо общо нито с политически интриги, нито с каквито и да било финансови интереси. Беше абсолютно невъзможно да бъде накарана да замълчи или да бъде подкупена.

Тя смяташе за свой журналистически и човешки дълг и беше непреклонна в търсенето на справедливост. Истината и справедливостта тя търсеше и в трагичните чеченски събития - от самото начало на чеченската война до днес - като си даваше сметка колко опасно е това", се казва в некролога на редакцията на вестника.

"Убита е талантлива руска журналистка, чиито публикации предизвикваха у мнозина нееднозначна реакция, но винаги бяха събития с обществено значение.

И приятели, и врагове се възхищаваха от нейното безстрашиеи стремеж да бъде постоянно в центъра на кризисните ситуации, в горещите точки, и да изказва своята оценка за тях, която често бе нелицеприятна", се посочва в изявление на Съюза на журналистите в Москва.

Името на 48-годишната журналистка, майка на две деца, беше в списъка на "врагове на руския народ и руската държавност", разпространен през март т.г. от депутата националист от Либералдемократическата партия на Русия (ЛДПР) Николай Курянович.

Последната публикация на Политковска в "Новая газета" е за действията на чеченски отряди, които воюват на страната на федералните сили.

Бившият съпруг на убитата Александър Политковски е убеден, че престъплението скоро няма да бъде разкрито. Той напомни, че журналистката много пъти е била заплашвана и по едно време дори се е движела с охрана.

Политковска е родена през 1958 г. в Ню Йорк в семейство на съветски дипломати. Завършила е журналистика в Московския държавен университет през 1980 г. До 1993 г. е работила във вестниците "Известия" и "Воздушный транспорт", в други редакции и в издателство "Паритет".

В периода 1994-99 г. е редактор на отдела за извънредни произшествия в "Общая газета", от след това е наблюдател на "Новая газета".

От лятото на 1999 г. многократно е посещавала районите на военните действия и лагери на бежанци в Дагестан, Ингушетия и Чечения. Плод на работата й е документалната книга "Пътешествие в ада. Чеченски дневник".

За серията й репортажи от Чечения през 2000 г. Политковска получи наградата "Златно перо на Русия". Носителка е и на много други награди.

Политковска се занимаваше и с правозащитна дейност: помагаше в съда на майките на загинали войници, правеше разледвания на корупцията във военното министерство и в командването на руските федерални войски в Чечения.

Известна е като един от най-непримиримите противници на режима на президента Путин и най-популярния разследващ журналист в страната.

Безпощадно критичната й книга е недостъпна за руските читатели. В нея тя успява да направи това, което руските власти години наред не постигнаха - представя пътна карта за мир в Чечения.

Мирният план на Политковска за Чечения включва разоръжаване, международни мироопазващи сили, енергични мерки срещу корупцията и създаване на федерална комисия за управление на региона.

Тя е автор и на книгата "Русия според Путин", написана след опита да бъде отровена от хора, които според нея работят за руските тайни служби.

В интервю пред британския в. "Индипендънт" тя разказа как на 1 септември 2004 г. се свързва с чеченските бунтовници и успява да ги склони да позволят на Аслан Масхадов, бившия чеченски президент и бунтовнически лидер, да отиде в Беслан и да убеди терористите да освободят взетите за заложници деца.

Самата се отправя към Беслан, за да осигури коридор за Масхадов. Последният й контакт с хората му е десет минути преди да се качи в самолета. По време на полета пие чай и е отровена.

В книгата "Русия според Путин"  Анна Политковска пише:

"Напълно очевидно е, че заздравяването на властта на Путин е завръщане към съветската система. Трябва да се каже, че това стана възможно не само заради собствената ни небрежност, апатия и умора, настъпили след прекомерните революционни промени.

То се случи и под одобрителните възгласи на Запада, преди всичко на Силвио Берлускони, който, изглежда, е влюбен в Путин. Той е един от главните му защитници пред Европа.

Путин обаче се ползва и с поддръжката на Блеър, Шрьодер и Ширак, а не среща и сериозно противодействие от другата страна на Атлантика - от Буш-младши.

Заради това никой не попречи на нашия кагебист да се върне в Кремъл - нито Западът, нито дори донякъде сериозната опозиция в самата Русия.

По време на т.нар. "предизборна кампания" от 7 декември 2003 до 14 март 2004 г. Путин откровено се подигра с избирателите.

Една от основните прояви на презрението му беше неговият отказ да участва в дебатите. Той не пожела и да се изкаже по въпросите, свързани със собствената му политика през последните четири години.

Презрението му се изля не само върху представителите на опозицията, но и върху самата идея за опозиция. Путин не даде и никакви обещания за бъдещата си политика, а всяка предизборна акция беше под неговото достойнство.

Вместо това, както по времето на съветския режим, по телевизията ежедневно показваха как в своя кремълски кабинет приема високопоставени чиновници и им дава ценни съвети - как да решават проблемите в министерството или ведомството, в което работят..."

Ден след убийството няколкостотин души участваха в манифестация в знак на протест срещу кампанията на руските власти против грузинците и за да изразят възмущението си от разтърсилото Москва престъпление.

"Не на държавния фашизъм", "Да се преследват хора, защото са грузинци, е срам за Русия", "Кремъл подклажда войната с грузинския народ", се четеше на плакатите на манифестантите.

"Кремъл уби свободата на словото", "Путин, ще отговаряш за всичко", пишеше на други.