Георги Мишев вмъква собствени спомени в "Патриархат"

Помните ли Ран от "Момчето си отива" и "Не си отивай"? Същият герой се ражда в първата серия на "Патриархат" в семейството на майстора бъчвар от село Югла. 1935-а е и рождената година на сценариста му Георги Мишев, който на 3 ноември отпразнува 70-годишнината си.

И други от героите в новата тв поредица на БНТ (BNT.bg) са познати от предишните филми на писателя, но сега ги гледаме в епизоди от тяхната по-ранна биография: Дочо Булгуров и Йордан от "Селянинът с колелото", Щипана Бона от "Матриархат", др. Недев от "Вилна зона", който в сериала сега се играе от Малин Кръстев, а брат му - от Васил Василев-Зуека.

Действието в тази истинска българска сага, която се простира в три десетилетия (докъм 70-те), се развива в село Югла, познато от емблематични негови филми като "Преброяване на дивите зайци" и "Матриархат".

Мишев сравнява работата си по текста с подреждането на Менделеевата таблица - както ученият имал пред себе си схема, чиито кутийки трябва да бъдат запълнени с относителното тегло на елементите: "Горе-долу такъв беше и моят начин на работа в този сериал - малко слепешката, но то само си подсказва и изкача отнякъде."

"Патриархат" ще излезе и като книга -

всъщност романът дори бил написан преди сценария, разказва писателя пред в. "Сега" с уточнението: "Работя върху тази тема вече пет години."

Историята във филма е автобиографична и е разказана през погледа на порасналия Ран, който се изпълнява от ново лице - актьорът Калин Врачански.

Всъщност аз съм един занаятчия - човек, който прави сценарии, както баща ми навремето правеше каци, скромно заяви Георги Мишев пред свои колеги и почитатели в Пловдив. Епизодът с малкия Ран, който остава заключен в работилницата, се е случил и със самия него при национализацията на бащината му бъчварница в края на 1947 г.

"Сценарият е като една каца -

продължи метафората си авторът. - Той става на бъчва, когато обръчите се стегнат от майстор като Дочо Боджаков - иначе се разпада."

Георги Мишев е роден на 3 ноември 1935 г. в ловешкото село Йоглав (от същия край е и режисьорът на "Патриархат" Дочо Боджаков).

През 1953-та завършва Ветеринарния техникум в Ловеч, а след това журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" (1958 г.).

"Напуснах селото на 14 години. Във филма говори детското око, всичко е предадено през него", казва авторът и допълва, че песента на композитора Кирил Дончев е побрала целия му живот на село.

Българската телевизия може би е в дълг към Георги Мишев, коментира кинокритикът Атанас Свиленов, шеф на телевизионния фонд, но припомни някои реализирани за малкия екран негови сценарии по творби български класици - "Вълкадин говори с Бога" по Йордан Йовков, "Златно сърце" от Калина Малина, "Есенно слънце" по Константин Константинов - както и екранизираната му детска книга "Сламено сираче".

Писателите често са ревниви към филмирането на техните творби, но Мишев не скрива колко е доволен от партнирането си с режисьора: "Той успя да влезе в атмосферата сякаш сме връстници. Справи се страхотно и в много кратък срок - три месеца."

Дочо Боджаков от своя страна сподели, че реализира този проект почти 50-годишен, но мечтаел да работи с този сценарист още от младежките си години, когато прочел "Отдалечаване" - повестта, екранизирана под заглавието "Селянинът с колелото".

В "Патриархат" се преплитат около 10 сюжетни линии; участват около 80 актьори, сред които Деян Донков, Кръстьо Лафазанов, Димитър Рачков, Йоана Буковска, Николай Урумов, Христо Гърбов, Владимир Пенев, Ани Пападопулу, Койна Русева, Ваня Цветкова, Любен Чаталов, Биляна Петринска, Нона Йотова, Христо Гърбов, Георги Спасов, Стоян Алексиев, Валентин Ганев и др.

Родителите на малкия Ран (от Рангел) Бина и Манол се играят от Стефка Янорова и Филип Аврамов, който в ролята на бъчваря напомня визуално за носителя на "Оскар" Ейдриън Броуди.

"Филмът е епос с много герои.

Мащабен е не толкова като постановка, а като присъствие на човешки живот в него. Това е историята на едно село, но не като етнография или хроника, а история на характерите, драматургия на взаимоотношенията в много дълъг период от време", обяснява режисьорът Дочо Боджаков ("Ти, който си на небето", "Кладенецът").

Дори епизодичните персонажи са знакови фигури, които често пъти променят съдбата на главните герои, допълва той в интервю пред в. "Труд".

В навечерието на юбилея си авторът бе почетен на тв фестивала "Златната ракла" в Пловдив, където получи от БНТ икона на Св. Георги, както и юбилеен медал от Съюза на независимите писатели - задето винаги е бил "независим от тоталитаризма, неподвластен на догмите и винаги отстоява това свое кредо".

Негови колеги припомниха и любопитни моменти от началото на писателската кариера на Георги Мишев - как 10 години спи на канапето на главния редактор на в. "Септемврийче", защото няма софийско жителство, и как през 1966 г. главният редактор на сп. "Септември" Илия Волен посвещава два поредни броя само на повестта "Матриархат" - както се е случило и с "Мъже" от Георги Марков.

Режисьорската гилдия пък го поздрави с 11-минутна екранна "честитка" с емблематични за българското кино моменти от 11 негови филма, реализирани от Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов.

Финалните кадри бяха монтирани така, сякаш прочутата реплика на Стефан Данаилов от "Дами канят" - "Абе ти знаеш ли, че имаш много хубави очи?", е насочена и към самия сценарист.

Всъщност първият сценарен опит на Георги Мишев, преди близо половин век, е "Синеокият рибар", по собствената му книга, посветена на Васил Левски. С него той се явява на конкурс за сценарии и печели първото място. Макар сценарият да не стига до екрана, авторът си спомня, че парите от наградата тогава - в края на 50-те години -

стигнали да си купи една шкода октавия.

Днес, вкусил от вдъхновението и творческите мъки, изпитал блясъка на наградите и стрелите на критиката, писателят не е във възторг от съвремието, което го заобикаля: След "Матриархат" и "Патриархат" сега е мутриархат, обобщава той с невесел каламбур.

Не звучат оптимистично и мислите му за съвременната българска литература:

"Българската литература я няма. Няма литературни издания, няма литературен пазар. Съществува антагонизъм между поколенията в литературата. Младите, естествено, не признават старите. Ние пък, старите, няма къде да изразим позиция към младите.

Нашата литература продължава да се развива в една много опасна линия на подражателство на чуждата литература. Това е вторична литература, "секънд хенд".

На нощната ми масичка няма съвременен български роман",

споделя той пред колегата си Деян Енев във в. "Сега". (В"Патриархат" събрах героите на всичките си филми, 31.10.2005 г.)

Биографията му в OMDA.bg припомня и миналото му на дисидент, вкл. като председател на Комитета за екологична защита на град Русе и съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

През 1990 г. става депутат от СДС във Великото народно събрание, но подписва конституцията през 1991 г. и е отлюспен.

Днес той няма повече илюзии за политиката и споделя: "Цялото дясно пространство в момента го няма, виртуално е. И няма личност, която с достойнство да е минала през тия 15 години, да не цитирам имена."

Избрана филмография

Като сценарист:
Патриархат (2005)
Дунав мост (1999)
Зона В-2 (1989)
Есенно слънце (1982)
Дами канят (1980)
Почти любовна история (1980)
Лъжовни истории (1977)
Матриархат (1977)
Самодивско хоро (1976)
Не си отивай! (1976)
Вилна зона (1975)
Селянинът с колелото (1974)
Преброяване на дивите зайци (1973)
Момчето си отива (1972)
Ако не иде влак (1967)

Като редактор:
Третото лице (1983)
Комбина (1982)
Ламята (1974)
Най-добрият човек, когото познавам (1973)
Бягство в Ропотамо (1973)
Обич (1972)