Христо Калчев пред 'Плейбой': Мутрите са като матрьошки

Писателят Христо Калчев от няколко месеца буквално е преминал в нелегалност. Живее на село, но въпреки това не се е откъснал напълно от действителността. Всеки ден чете вестници, за да е в час с всичко, което се случва. Заради него в местния хоремаг се доставят единични бройки от почти всички издания.

Телефонът ми прегря от обаждания след убийството на Георги Илиев, казва авторът на прочутата поредица "вулгарни романи". Твърди, че ролята на погребален агент не му допада. В същото време признава: "Мутрите знаят, че ако опиша някого от тях, това е равносилно на смъртен акт".

Ден след екзекуцията на боса на ВИС собственикът на местния магазин идва у тях, уж за да отнесе покупките на жена му. Гледа го със страхопочитание. Видял е снимката му във вестника. Хем е там, пред очите му, хем е дал интервю.

Как е станала тая работа? Всички в селото се отнасят с разбиране, когато на следващия ден приятел на писателя пристига да откара местната знаменитост в София.

"Знаеш къде да ме намериш. Чакам те", ми казва Калчев. Предварително сме направили уговорката, че няма да разговаряме дълго, тъй като му предстои да влезе в болница. "Краката не ме слушат нещо", казва.

Срещаме се в любимия му ресторант "Галерия". Пристига първи на срещата. Всички в заведението го знаят. "Давам поредното нервологическо интервю", обяснява Калчев на новодошлите.

"Епопея на мутрите" - така някои хора определят поредицата от 15 книги, в които е описана цялата борческа династия. Писателят твърди, че приключва, тъй като вече му е писнало от тази тематика.

Прогнозата му как ще се развият нещата е следната: "Поменикът на всички знайни и незнайни софийски и провинциални мутри няма край. Някой ще превземе властта на ВИС и СИК едновременно".

Христо Калчев е роден на 11 август 1944 г. Произхожда от т. нар. "буржоазна прослойка". Завършил е английска филология. Бил е шампион по фехтовка. Твърди, че познава спортистите, тъй като самият той е бил такъв.

"Писателят трябва да проникне в персонажа си и да го разбере", обича да казва той. Като всеки писател, в света, в който живее, нерядко има елемент на художествена измислица. В интервюто си за българския "Плейбой" Калчев ще каже, че се е срещнал за пръв път очи в очи с Васил Илиев в емблематичната за ВИС кръчма "Мираж".

В предишно интервю обаче ми е казвал: "За първи път видях Васил Илиев като охранител на гарата. Русо момче с очилца, сресано на път. Не излъчваше драматична агресия, каквато излъчваха хора като Поли Пантев например. Тази пропорция е едно към един милион. Ако е помогнал на 10 души, е рекетирал, грабил, наранил много повече хора"...

- При такива убийства задължително се прави подсигуровка. Килърите са минимум двама. Единият стреля, а другият го прикрива. При всички кибици, които твърдят, че са видели убийството, този елемент ми липсва.

- Адекватно ли реагира МВР и на това, и на предишните убийства на знакови фигури?

- Ген. Красимир Петров да вдигне цялата полиция на Бургаски окръг на крак и да не намерят три дни пушката, която е в храстите под носа им - това да го разправят на някой друг...

- Да не би пушката да е била подхвърлена?

- Не, не е била подхвърлена. Кой ще тръгне да я носи натам и какъв е смисълът. Но това показва за какъв "професионализъм" изобщо говорим.

- Как ти звучи версията, че Мето Илиянски е поръчал убийството на Жоро Илиев?

- Отдавна съм казал, че Мето Илиянски е убит и хвърлен на парчета във врачанска пещера.

- Как си обясняваш некролога с текст "Сбогом, приятелю! От Краси", който се появи в столичен вестник преди погребението на Жоро Илиев?

- Гробът примирява много работи. Обърни внимание обаче кои не бяха на погребението. Давам ти задачка да мислиш.

- И аз ти давам задачка. На погребението имаше много действащи служители на МВР. Какво правеха там с букети в ръка?

- Много ясно какво. Когато описах Ескадрона на смъртта, някои си мислеха, че вкарвам бразилски мотиви в българската действителност, но се оказа другото - че не бандити, не борци, а именно полицаи са най-добре организираните, най-добре субординираните престъпници в тази държава. Много хора минаха от другата страна на барикадата.

- Ти защо не премина?

- Аз донякъде съм съучастник на мутрите, защото им подсказах как да се организират.

- Познавал си Васил Илиев. А брат му?

- С Васил Илиев ме запозна Иван Славков в "Мираж". Няколко дни по-късно го убиха пред същата кръчма. После Жоро ме осъди на смърт.

- Кога се случи това?

- След като излезе "Нерон", Жоро Илиев полудя направо.

- Как разбра за присъдата?

- Бяхме с жена ми и сина ми в Балчик. На 11 август, навръх рождения ми ден, отидохме в едно капанче. Там ни намериха. Донесоха ми една бутилка "Дом Периньон" с надпис "Вместо куршум". Още я пазя. Стои си неотворена вкъщи.

- Уплаши ли се?

- Не за себе си. Уплаших се за жена ми и за сина ми. Наложи се да ги скрия.

- Имаше ли основание да се притесняваш? Може просто да се е пошегувал?

- Аз познавах хора около Васил и Жоро Илиеви и знаех какво мога да очаквам. Вече имах проблеми с тях. Мутрите започнаха да купуват книгите ми и да ги изгарят. Те ги изгорят, ние ги пренапечатаме отново.

Втори тираж така, трети тираж, четвърти, пети. Накрая удариха печатницата. Изпочупиха машините, но аз пак излязох по-гявол от тях и си преместих печатницата в друг град, извън София. Оттогава насам 15 книги от тази поредица се произвеждат извън столицата.

- Странно как не са те намерили?

- Намериха ме. Пристигна една наказателна бригада, в която бяха Маймуняка, Марто Къдравия и един добрички висаджия с прякор Сандокана.

Обадих се на тогавашния министър на вътрешните работи, на Николай Добрев, и той дойде, самият, със 150 души полиция. Заградиха трите входа на Балчик и ги държаха и тримата на една ограда прави шест часа. Изпонапикаха се на тая стена. Николай Добрев им взе страха с тази акция.

- Защо е трябвало да те гонят? Може да се приеме, че им правиш реклама.

- Да, те наистина много дълго време са се чудели дали съм техен PR или насъсквам ченгетата срещу тях. И до този момент не им е съвсем ясно каква роля играя. А аз в крайна сметка не играя никаква роля.

- Да не би действително да си таен сътрудник на МВР? Знаеш доста неща от "кухнята".

- Че имам информатори - имам. Но не очаквай да ти кажа кои са и от-
къде са.

- Не съм и помисляла, че ще го направиш. И все пак - трябваше ли да отделяш такова внимание на някакви мутри?

- Трябва да следиш какво се случва и да познаваш обстановката много добре. Мутрите са част от тази обстановка, така че отговорът ми е - да, трябваше. Проблемът е, че старите артисти свършиха, почти не останаха живи от тях.

Повечето мутри си приличат, като матрьошки са. Васил и Жоро бяха различни, макар че малкият получи тази империя наготово.

Васил беше пълководец, той беше човекът, който измисли всичко това. Жоро през това време обикаляше по пандизите за побоища, изнасилвания, дивотии. Брат му го държеше много изкъсо.

Жоро получи наготово империята, но около него вече имаше умни хора, които можеха да легализират бизнеса. Трябва да знаеш, че зад всяко голямо богатство се крие по едно престъпление.

- Какво искаш да ми кажеш? Има много богати политици, много бизнесмени, които никога не са били свързвани с нечисти сделки.

- Някъде далече има едно престъпление.

- Сам казваш, че е приключила "ерата на артистите". Мислиш ли след тях да подхванеш богатите политици?

- Не, приключвам с тази тематика. Сега влизам в болница. Ако изляза изобщо, в края на октомври ще издам последната книга и повече въобще не ме търсете. Няма да се занимавам с тази работа.

- Носи се слух, че си автор на сценария на култовия филм "Бригада". Така ли е?

- Чух го, но е абсолютна глупост. Нямам нищо общо с това

Едно към едно

Велин Изов = Васил Илиев = Нерон Вълка

Смъртта на Нерон потресе държавата. Новината беше на първите страници на всички вестници, в централните новини по радиото и телевизията. Цялата полиция и всички легални и нелегални охранители бяха вдигнати на крак. От убиеца или убийците нямаше и следа. Можеше само да се гадае кой е имал нужда от тази смърт и кой я е причинил. Слуховете плъзнаха мигновено. Говореше се за афганско, сръбско и полицейско поръчково убийство, но всичко оставаше в сферата на догадките. Цигуларите на "Нерон", "обръщаха" земята, но се връщаха все по-объркани и с празни ръце. Единствено Бесния не загуби самообладание.

- Знам кой е убиецът - започна той. - Отивам да подготвя мама. На вас ще кажа само едно - сгрешиха тъпите му ебалници. Ако той беше Нерон, аз ще бъда Калигула. Горко им.

- Кой е убиецът, Жорж? - син от бяс попита Кольо Близнака.

- Задай ми този въпрос на четиридесетия ден. След панихидата. - Бесния излезе.

Отиваше да занесе страшната вест на майка им. (Из "Нерон Вълкът", 1996 г.)

Георги Изов = Георги Илиев = Калигула Бесния

Вместо за пресконференцията, Георги Изов-Бесния потегли за ада. Императора беше пресилил дозата и вместо за десет дни, ликвидира зет си за три. Ако Богът беше разума, а Дяволът - чувствата, надделя Богът, но избухна сатанински взрив на емоции и заля държавата като Потоп...

Новинарите, като че ли предупредени за скорошната кончина на Бесния, бяха готови с версии, полуистински и напълно измислени подробности за връзките на покойните братя с Крушата, Италианеца, Кроки, Малките и Големите близнаци, Мечката, Комшев, Кудев, Кимбата и прочие, и прочие мъртъвци. Списъкът беше приспивно дълъг, престъпленията - импровизации, екзекуциите им - от сълзливи романтични клишета в стил "Шерше ла фам!" при жените журналисти, до кървави американизирани екшъни при мъжете. Абстрахирайки се от вестникарската помия, фактът си оставаше факт. Бесния беше мъртъв и както Императорът, така и всички величия или пигмеи в тази държава трябваше да се съобразяват със смъртта му, или поне да я имат предвид. Жорж Изов-Бесния, подобно на брат си Нерон Вълка, беше живял така, че след него нищо в България нямаше да остане същото. (Из "Калигула Бесният", 1996 г.)