МВР ще следи контактите в интернет

МВР ще знае по всяко време на денонощието кога сме били в интернет, на кого сме пращали имейл или съобщение, както и с кого сме говорили по телефона, използвайки глобалната мрежа.

Това става ясно от публикувана в "Държавен вестник" съвместна наредба на вътрешното министерство и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).

Данните за действията в интернет, както и за разговорите ни по фиксиран и мобилен телефон ще са достъпни в реално време за служба "Оперативно-техническа информация" на МВР, но без самото съдържание на разговорите и кореспонденцията. Те, както и досега, ще се предоставят от операторите по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, т.е. след решение на председателя на окръжния съд.

Според наредбата обаче всички телефонни оператори и интернет доставчици са длъжни да осигурят на МВР "пасивен технически достъп чрез компютърен терминал" до съхраняваните данни.

"Това означава министерството да има достъп без човешка намеса и без самият оператор да знае, че някой отвън следи данните", обясняват експерти пред в. "Сега".

Телефонните оператори вече са осигурили такъв достъп, тъй като и досега в законите имаше такова изискване.

Те съхраняват данни за това от кой номер е дошло повикването, от коя клетка, ако обаждането е от мобилен телефон, и колко време е продължил разговорът.

Новото е, че обхватът се разширява и с тотално следене на интернет, което ще започне от 15 март догодина.

Вече ще се събират данни за времето, в което потребителят е седял в мрежата, за изпращача и получателя на всяко съобщение, както и за началото и края на разговорите в мрежата през програми като Skype.

Информацията трябва да се съхранява от операторите в продължение на 12 месеца. Това изискване е записано в директива на ЕК от 2005 г. и новия Закон за електронните съобщения. Целта е да се предотвратяват и разследват сериозни престъпления и тероризъм.

Наредбата изисква всяка година до 31 март операторите да дават отчет на министъра на вътрешните работи колко пъти са предоставяли събраните данни на компетентните органи - прокуратура, следствие, спецслужби и др., колко пъти не са могли да го направят и по какви причини. Тази информация ежегодно ще се праща и на Европейската комисия.