Паметник на Йордан Радичков в Берковица

О сми септември, Малка Богородица, е Денят на Берковица и в града се открива паметник на Йордан Радичков (1929-2004).

Дърворезбата, поставена в градината в центъра на града, е наречена "Дървото на живота", по името на разказ на писателя земляк. Представлява пластична реализация на дърво, от чиито клони надничат герои на Радичков - врабчета, свраки, кучета.

Необикновеният паметник, първи на Йордан Радичков, е изработен от скулптора Димитър Симеонов-Гоцак и дърворезбаря Чавдар Антов.

На откриването са поканени близките на Йордан Радичков, негови съселяни от потопеното в близкия язовир "Огоста" родно място Калиманица, приятели и граждани.

Произведенията на Йордан Радичков са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Пиесите му са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.

Радичков е роден на 24 октомври 1929г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент и редактор във в. "Народна младеж" и в. "Вечерни новини" до 1960 г., в Българска кинематография, във в. "Литературен фронт".

Започва да публикува импресии, разкази и очерци през 1949 г. През 1959 издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората" и през следващите години - сборниците с разкази "Прости ръце", "Обърнато небе", "Планинско цвете", "Шарена черга".

През 1965 г. излиза сборникът му с разкази "Свирепо настроение", който буквално взривява традиционно сивата българска литературна действителност. Следващите книги са "Водолей"(1967), "Козята брада"(1967), "Плява и зърно"(1972), "Как така"(1974).

През 1966 г. от печат излиза "Неосветените дворове", роман-пътепис за Сибир, напълно нов за българския език литературен опит с поразяващо въздействие.

С тази книга и с издадените през 1968 г. "Вятърът на спокойствието" и "Ние, врабчетата" Йордан Радичков окончателно и категорично налага в литературата свой стил, свои правила, етични норми и необикновена естетическа взискателност.

По същото време той написва сценариите за игрални филми "Горещо пладне" (1966) и "Привързаният балон" (1967). По това време създава и пиесата "Суматоха" (1967) - нещо немислимо до тогава в традицинно консервативната и много тясно идеологически обвързана с политическия режим българска култура.

През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си "Всички и никой"(1975) и "Прашка"(1977). Тогава създава и драматургичните си творби "Януари"(1974), "Лазарица"(1979) и "Опит за летене"(1979).

През 1984г. излиза от печат сборникът с разкази и новели "Верблюд", а през 1988г. романът "Ноев ковчег".

През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си - излизат сборниците с разкази: "Хора и свраки"(1990), "Малки жабешки истории"(1994), "Мюре"(1997), "Умиване лицето на Богородица" (1997)"Автострада"(1999) и "Пупаво време"(2000).

Радичков е удостоен с много отличия и награди и в България, и в чужбина.