Мините

В ъпреки че покрай покачването на цените на петрола някои предрекоха завръщане към въглищата, ясно е, че европейските мини няма никога вече да се върнат към славните си години.

В днешно време, освен в Полша, европейските въглища са много скъпи, особено на фона на конкуренцията от Южна Африка и Китай.

Германия например реши да

сложи край на въгледобива си

и започва постепенното затваряне на осемте действащи мини, в които работят 30 000 души.

Предвижда се през 2018 г. в Германия да няма повече миньори. Клаус Лоц е миньор от 27 години в мината Цехе Валзум край Дуисбург.

"За мен бъдещето се очертава мрачно. На 50 години съм и повечето мой колеги бяха пенсионирани предсрочно.

Ще трябва да работя още 4-5 години преди да се пенсионирам и аз, но това няма да е тук във Валзум, ще отида в друга мина", споделя той.

Заетите във въгледобива на Германия не могат да приемат парадокса, че докато страната затваря последните си мини, 60% от въглищата се внасят от Полша, ЮАР и Китай.

След 100-годишно съществуване мината Валзум ще затвори окончателно вратите си на 30 юни 2008.

В съседна Полша, която е

най-големият европейски производител на въглища,

въпросът за бъдещето на мините не е на дневен ред, особено в областта Горна Силезия.

Там обаче има проблеми със сигурността по време на работата и през миналия месец ноември загинаха 23 души. В Долна Силезия обаче всички въгледобивни мини бяха затворени през 90-те години и в този район безработицата надхвърля 20%.

Това е и причината, която кара много бивши миньори да вадят въглища нелегално, при опасни за живота условия.

При затварянето на мините през 90-те години 15 000 души губят работата си, а с течение на времето отпусканите им помощи постепенно намаляват, преди да изчезнат напълно.

Преди 7 години в околностите на Ваобжир бивши миньори започват да копаят земята, за да вадят нискокачествени въглища. Не е известен точният брой на тези хора, защото дейността им е незаконна, а и държавните органи правят редовни проверки, но се говори, че са около 200-300.

Нелегалните миньори не се страхуват от евентуални глоби, тъй като имат многобройни клиенти, предпочитащи по-ниските цени.

Условията на труд обаче са много опасни,

а се предполага, че остатъците от въглища ще се изчерпат до една година.

Минната промишленост на България е в криза, минната професия девалвира, но съществуването на мините все още не е лишено от значение и смисъл.

В Мадан, градът на миньорите, от четири мини работят две. Има идея една от мините да бъде превърната в туристическа атракция. Туристите ще слагат каска и ботуши и ще се чувстват като миньори, ще се хранят в някогашния миньорски стол.

Освен това Мадан разполага с истинска Кристална зала, чиято сбирка от кристали наброява над 500. Мините "Бобовдол" и "Пирин" се насочиха към продажба на въглища за населението с цел да покрият част от разходите си.

Тази преориентация се наложи след като ТЕЦ-овете излязоха от системата на държавата. Някои от топлоцентралите предпочетоха да работят с газ, други да купуват вносни въглища.

Мините "Марица Изток" са в най-изгодно положение. Там се експлоатират три рудника. В тях работят 7 527 души.

Миналата година мините придобиха лиценз за продажба на елекроенергия и сега сами уреждат бизнесконтактите си с клиенти.

Изгражда се нова ТЕЦ, има предложения за още две централи с участието на италиански и български инвеститори.

За тази година бизнес програмата на дружеството предвижда инвестиция от 95 млн. лв. В краткосрочен план се предвижда мините да подпишат договор с научен колектив за мащабен проект с цел зелена рекултивация.

На част от площите на минния комплекс ще бъдат

засадени маслододайни растения за добив на биодизел

В същото време най-голямата златна мина на Балканите при Челопеч впечатлява с големия си екопроект. Канадската минна компания, която притежава обекта, е включила в програма си инвестиция от 175 млн. долара за почистване и залесяване.

Компанията е на печалба, но за този проект канадците чакат разрешение от екоминистерството.

Тромавите процедури и отлагането на разрешение за построяване на преработващ завод клонят към намиране на решение за построяване на този завод извън България.